— А колко време има Калан? — Той сграбчи Ничи над лакътя и ядно я придърпа към себе си. — Тя е някъде там и е в беда. Ти не го осъзнаваш, Кара не го осъзнава, но аз го знам. Да не мислиш, че мога да се въргалям в леглото, докато жената, която обичам повече от всичко на света, е в опасност? Ако ти беше в опасност, Ничи, би ли искала да се откажа толкова лесно от теб? Нямаше ли да ти се иска поне да опитам? Нямам представа какво се е объркало, но явно нещо не е наред. Ако съм прав — а е точно така, убеден съм, — изобщо не искам и да мисля за пораженията и да си представям последствията от случилото се.
— Какво имаш предвид?
— Ако ти си права, тогава излиза, че си въобразявам разни неща, родени в сънищата ми. Обаче, ако аз съм правият — и при положение, че двете с Кара не може да страдате от едно и също душевно разстройство, — тогава всичко, което се случва, е причинено от сила, която едва ли е добронамерена. Не мога да си позволя да се мотая и да рискувам всичко, докато се опитвам да те убедя в сериозността на ситуацията. И бездруго вече изгубихме достатъчно време. Залогът е твърде голям.
Думите му буквално стъписаха Ничи и тя не успя да му отговори. Ричард я пусна и се обърна, за да закопчае капака на раницата си. Точно в момента нямаше време да се мъчи да разгадае какво се е случило с Ничи и Кара.
Накрая Ничи все пак проговори.
— Ричард, нима не виждаш какво правиш? Започваш да си измисляш налудничави идеи, само и само да оправдаеш онова, в което си решил да вярваш. Сам го каза — изключено е двете с Кара да страдаме от едно и също душевно разстройство. Остани тук и си почини. Можем да се опитаме да открием корените на този твой сън, които са проникнали толкова надълбоко в съзнанието ти, и да се надяваме да оправим нещата. Може би съм объркала нещо, докато те лекувах. Ако е така, съжалявам. Моля те, Ричард, остани поне още малко.
Тя се беше съсредоточила само върху онова, в което според нея се състоеше проблемът. Зед, дядото на Ричард, човекът, който помогна в неговото отглеждане, често му бе повтарял: „Мисли за решението, не за проблема.“ А решението, върху което той трябваше да се съсредоточи в този момент, бе как да открие Калан, преди да е станало твърде късно. Де да можеше Зед да му помогне да разбере къде е тя!
— Все още не си вън от опасност — продължи Ничи и избегна на косъм няколко процедили се през покрива капки дъждовна вода. — Силното напрежение може да ти се отрази фатално.
— Разбрах, наистина. — Ричард повдигна ножа на колана си, после го пусна обратно в калъфа. — Нямам намерение да пренебрегвам съвета ти. Ще гледам да се натоварвам възможно най-разумно.
— Чуй ме, Ричард. — Тя разтри с пръсти слепоочието си, сякаш я болеше главата. — Има и още нещо. — Замълча, ръката и се плъзна назад по косата. Търсеше точните думи. — Ти не си непобедим. Дори мечът ти не може да ти осигури стопроцентова защита. Твоите предци, всеки Господар Рал преди тебе, колкото и добре да са владеели дарбата, винаги са разчитали на цяла гвардия от охранители. Вярно, ти си роден с дарбата, но дори да беше вещ в нейното използване, тази сила не ти гарантира безопасност — особено пък сега. Тази стрела само ни напомни колко уязвим си всъщност. Колкото и важна особа да си, Ричард, ти си оставаш просто човек. Всички ние се нуждаем от теб. При това отчаяно.
Ричард не издържа на мъката, скрита в сините очи на Ничи. Много добре знаеше колко е уязвим. Животът бе неговата най-голяма ценност; той не го приемаше за някаква даденост. Почти никога не бе възразявал на факта, че Кара се движеше като сянка след него. Тя, заедно с останалите Морещици и охраната, която бе наследил, неведнъж бяха доказвали себе си. Но това не означаваше, че е безпомощен или че би допуснал предпазливостта да му попречи да направи, каквото е необходимо.
При все това обаче той разбираше какво още се опитва да му каже Ничи. По време на престоя си в Двореца на пророците разбра, че според Сестрите на светлината той е част от древно пророчество. Сестрите го смятаха за основна фигура, около която се въртят много събития.
Те твърдяха, че за да има шанс светлината да надделее над тъмните сили на злото, Ричард трябва да застане начело в борбата. Според пророчеството Ричард бе единственият шанс на света на живите. Аналина, Прелатът на Сестрите на светлината, бе посветила огромна част от живота си на опити да манипулира събитията така, че да се гарантира оцеляването на Ричард, за да може, когато настъпи моментът, той да заеме своето място в борбата. Ричард съсредоточаваше в себе си всички надежди на Ан. И не само на нея, защото мнозина споделяха убедеността на Прелата. Ричард осъзнаваше, че с действията си успя да запали хиляди обикновени хора да пожелаят свободата си.