Пряко волята му в главата му нахлу споменът за времето, когато група мъже я бяха пребили почти до смърт. Тогава Ричард заряза всичко и отведе Калан далеч в планината, за да не ги виждат човешки очи и да може тя да се възстанови на спокойствие и в безопасност. Онова лято, когато тя започна да възвръща силите си, преди Ничи да се появи, за да плени и отведе Ричард, беше най-прекрасното в живота му. Нима е възможно Кара да е забравила всичко това? Струваше му се необяснимо.
По навик повдигна меча си, за да се увери, че се движи спокойно в ножницата, после отвори нескопосаната дървена врата.
Посрещна го влажно и сиво утро. От стрехите се стичаха водни струйки, които се разбиваха в ботушите му. В лицето го блъсна хладен ситен дъждец. Поне вече не валеше като из ведро. Облаците бяха надвиснали ниско над земята и скриваха от погледа върховете на буковете, които се извисяваха в дъното на поляната, където над тревата се стелеха призрачни пелени от мъгла.
Ричард се ядоса и разстрои от факта, че времето се развали точно сега. Ако не бе валяло, шансовете му биха били далеч по-големи. Е, не че нещо можеше да му попречи. Белези винаги остават.
Все ще намери следи.
Дъждът щеше да позатрудни разгадаването им, но едва ли щеше да унищожи всичко. Ричард от малък се бе научил да проследява животни и хора в гората. Не му беше проблем да улови следите им дори в дъждовно време. Вярно, щеше да е по-трудно и бавно, щеше да се изисква пълна концентрация, но със сигурност нямаше да е невъзможно.
Тогава му хрумна нещо.
Като попадне на следите на Калан, ще разполага с неопровержимо доказателство за нейното съществуване. Ничи и Кара няма да имат друг избор, освен да му повярват.
Всяко живо същество оставя уникални следи. Той познаваше следите на Калан. Помнеше и пътя, по който бяха минали. Освен неговите следи и следите на Кара на пътеката щяха да се видят и следите на Калан. Обзе го надежда, ако не облекчение. Само да открие ясен отпечатък от обувките на Калан, и Ничи и Кара ще изгубят желание да спорят. Ще разберат, че не е сънувал и че наистина се е появил реален и сериозен проблем.
Тогава той ще проследи стъпките на Калан, тръгващи от бивака, и ще я открие. Дъждът ще усложни търсенето, но няма да му попречи, а може би Ничи ще успее да му помогне със своите способности.
Оказа се, че пред къщата е пълно с хора, които го видяха да стои на прага и се спуснаха от всички страни да го посрещнат. Не бяха войници, поне не в буквалния смисъл на думата. Бяха каруцари, мелничари, дърводелци, каменоделци, фермери и търговци, които цял живот се бяха бъхтили под гнета на Ордена и отчаяно се бяха опитвали да оцеляват и да осигуряват прехрана за семействата си.
За повечето от тези трудови хора животът в Стария свят означаваше живот в постоянен страх. Всеки, осмелил се да обели и дума против Ордена, мигновено биваше арестуван, обвиняван в подмолна дейност и екзекутиран. Непрекъснато биваха задържани и унищожавани хора — независимо дали оправдано или не. Това „бързо“ правораздаване държеше всички в постоянен страх и не им позволяваше да лентяйстват.
Целенасоченото и масирано промиване на мозъци, особено сред по-младите, осигуряваше един сериозен контингент от хора, които вярваха фанатично в каузата на Ордена. Още от самото си раждане децата биваха възпитавани, че да мислиш за себе си е порочно и грешно и че дълбоката вяра в безрезервната саможертва в името на великото добро е единственият път за постигане на благодатен живот след смъртта, озарен от светлината на Създателя; и че това е единственият начин човек да избегне вечните мъки в тъмните недра на подземния свят, в лапите на Пазителя. Всеки друг начин на мислене биваше заклеймяван като порочен.
Хората, които вярваха искрено във всичко това, не желаеха нещата да се променят. Обещанията, че богатствата ще бъдат споделени с обикновените хора, изпълваха слепите поддръжници на Ордена с постоянно очакване на техния пай от плячката, която, смятаха те, им се полага по право от заработеното от другите — злосторници и грешници, заслужаващи своята съдба.
От редиците на праведните извираше постоянен поток от младежи доброволци, които се вливаха в редиците на армията и с нетърпение очакваха поредната битка, за да смажат неверниците, да накажат злодеите, да конфискуват спечелените с нечестиви средства блага. Присвояването на плячката, безконтролността над жестокостта и бруталността и широкото разпространение на насилието, упражнявано над неверниците, раждаше една особено злонравна и ревностна маса от поддръжници. Роеше се армия от диваци.