— Моля ви, засега стойте извън този периметър. — Гласът му отекна кристално чист между високите дървета. — Изчакайте по местата си.
Тъй като за Кара въпросите, касаещи безопасността на Ричард, не подлежаха на обсъждане, тя не си и помисли, че тези думи могат да важат за нея. Директно последва Господаря Рал към поляната, като се движеше плътно зад него, но без да му пречи. Ничи си проправи път между боровете и влажната папрат, мина покрай притихналите мъже и стигна до групичка бели брези, кацнали на възвишение в единия край на поляната. Стотици черни очи проследиха движението и и я видяха да спира край дърветата, вдигнала ръка върху бялата кора на една бреза. От ствола стърчеше стрела. Още доста дървета в близката околност бяха пронизани по същия начин.
Навсякъде се валяха трупове. Вонята беше нетърпима. Гарваните бяха прогонени, но мухите не се плашеха от мечове и продължиха да пируват и да се размножават на спокойствие. Първото люпило ларви щеше да се пръкне всеки момент.
Мнозина от жертвите бяха без глави или крайници. Части от тялото на някои бяха затънали в зловонните гьолове. Гарваните и другите мършояди се бяха възползвали от улеснението на зейналите рани. Дебелите кожени ризници на тези мъже, тежките им пелерини и коланите с шипове, металните доспехи и зловещият асортимент от всякакви оръжия вече не им вършеха никаква работа. Телата се подуваха, копчетата на дрехите едва удържаха на напора, сякаш решени да запазят достойнството там, където то беше безвъзвратно изгубено.
Всичко — от плътта и костите до фанатичните им убеждения — щеше да остане да гние в този затънтен горски край.
Под прикритието на дърветата Ничи наблюдаваше как Ричард оглежда набързо труповете. В онази злокобна утрин той бе избил голяма част от вражеските войници, още преди Виктор и останалите да му се притекат на помощ. Ничи не знаеше колко време Ричард се е бил със стрела в гърдите, но в едно беше сигурна — малцина биха оцелели с такава рана.
Скупчени под относително сухите клони на огромния клен, двайсетината мъже се сгушиха в пелерините си и зачакаха.
Цялата гора бе подгизнала от влага, от натежалите клони на смърчовете и боровете кротко се стичаха водни струйки. При внезапните пориви на вятъра тежкият воден товар се изливаше от клоните на кленове, дъбове и брястове и короните на дърветата се поклащаха, сякаш махаха за поздрав. Там, където ситните капчици дъжд не достигаха, влагата се просмукваше през въздуха, така че всичко придобиваше нещастен и окаян вид.
Ричард внимателно изучаваше терена. Ничи нямаше никаква представа какво би могъл да търси той.
Никой от сгушените в дрехите си мъже не изглеждаше заинтригуван да оглежда мястото на битката или труповете. По-скоро бяха доволни да останат да чакат на местата си. За тези мъже убиването беше нещо противоестествено и трудно. Те се биеха за своята кауза и правеха нужното, за да я защитят, но не изпитваха удоволствие от това. Сам по себе си този факт говореше много за ценностите им. Бяха успели да погребат трима от своите, ала оставиха недокоснати труповете на стотина врагове, които не биха се замислили да им видят сметката, ако Ричард не се бе намесил.
Ничи си спомни колко се изненада, когато сутринта след битката откри Ричард сред труповете и не можа да си обясни какво ли е сполетяло всичките тези хора. После го видя да се промъква между свирепите воини, мечът му се завъртя плавно, като в танц. Гледката беше направо смайваща. При всеки замах загиваше човек. Редиците на враговете бяха многобройни, но мнозина се стъписаха при вида на толкова много покосени свои другари. Повечето от тях бяха едри мъжаги, свикнали да диктуват правилата благодарение на мускулите си — от хората, на които им прави удоволствие да унижават другите. Те се опитваха всячески да стигнат до Ричард, да го достигнат с оръжията си, но така и не съумяваха да го изпреварят и неговият удар ги покосяваше първи. Движенията му не пасваха на хаотичната им атака. По едно време им хрумна, че всичко това е дело на добрите духове. Което в известен смисъл не беше далеч от истината.
Но въпреки всичко бяха прекалено много, за да се справи с тях сам човек, пък бил той и Ричард, при това въоръжен с Меча на истината. Сполучеше ли дори един от тези нескопосани и недодялани първобитни мъжаги да стовари отгоре му боздугана си — край с него. А както се оказа, и една стрела е достатъчна. Ричард не бе нито непобедим, нито безсмъртен.
Виктор и останалите пристигнаха точно навреме — малко преди да се появи Ничи. Хората на Виктор отклониха вниманието на врага от Ричард. Ничи сложи край на суматохата с ослепителна мълния, която довърши малцината оцелели със съкрушителна сила.