Ричард спря поглед върху Виктор.
— И така, според мен тези войници са разузнавали. Задачата им е била да осигурят безпрепятственото преминаване на конвоя с провизиите. Явно са излезли на оглед призори с надеждата да изненадат неподготвени евентуални нападатели на конвоя.
— Да, ние наистина спяхме. — Виктор скръсти ръце к гърдите си и изсумтя възмутено. — Изобщо не очаквахме, че е възможно тук, из тези затънтени дебри, да ни нападне въоръжена армия. И си нанкахме като бебенца. Ако ти не ги беше усетил, щяха да ни изколят като агнета още докато спим. Сега не те, а ние щяхме да сме храна за мухите и гарваните.
Всички притихнаха, замислени над опасността, с която се бяха разминали на косъм.
— Да сте чували нещо за провизии, които се транспортират на север? — попита Ричард.
— Ами да — отвърна Виктор. — За никого не е тайна, че на север пътуват огромни кервани с продукти. Някои от тях се охраняват от батальони, изпратени да се включат в бойните действия на север. Така че предположението ти, че тези мъже са разузнавали района, за да предвидят евентуални опасности за транспортирането на провизиите, звучи съвсем логично.
— Виждаш ли тези следи? — Ричард се приведе напред и посочи. — Оставени са след битката — малко след нея. Били са доста хора, явно изпратени да търсят убитите. Стигнали са дотук. Вижда как са завили и са се върнали. Явно са дошли, видели са мъртвите си другари и са си тръгнали. По следите личи, че са бързали.
Ричард се изправи и отпусна лявата си ръка върху ефеса на меча си.
— Ако не ме бяхте изнесли веднага след битката, тези вторите щяха да ни нападнат. За радост са се върнали, а не са решили да претърсят околността.
— Как мислиш, защо са решили да постъпят така? — попита Виктор. — Защо са си тръгнали, след като са видели пресните следи от тази сеч?
— Може би ги е било страх, че наблизо се спотайва многочислена армия. Върнали са се, за да съобщят за опасността и да се погрижат за безпрепятственото преминаване на припасите. Явно главната им задача е била да изведат конвоя извън тази област, затова са изоставили събратята си, без дори да ги погребат.
Виктор огледа следите изпод вежди, после плъзна поглед към труповете на бойното поле.
— Е, поне можем да се възползваме от ситуацията — рече след малко и приглади косата си назад, като същевременно избърса капчиците вода. — Докато цялото внимание на Джаганг е насочено към войната, можем да се опитаме да завземем властта тук.
— Джаганг може и да е погълнат от войната — поклати глава Ричард, — но това няма да му попречи да дойде тук и да си възвърне властта. Ако има нещо, което със сигурност знам за пътешественика по сънищата, то е, че не търпи неподчинение и е способен да смазва всяка опозиция методично и безапелационно.
— Ричард е прав — подкрепи го Ничи. — Опасно и погрешно е да смятаме Джаганг за най-обикновен насилник. Вярно, той наистина е жесток, но наред с това е и високоинтелигентна личност и превъзходен стратег. С годините е натрупал богат опит. Почти невъзможно е да го принудиш да действа импулсивно. Може да бъде и дързък, когато има основания да смята, че това ще му донесе полза. Но по-скоро е свикнал да действа премерено и по строго подготвен план. Него го водят твърди убеждения, а не наранена гордост. Способен е да те остави да си мислиш, че си го надхитрил — всъщност може да ти позволи да си мислиш, каквото си щеш, — като в същото време методично подготвя следващия си съкрушителен удар. Търпелив е и това е най-смъртоносното му качество.
Тръгне ли да напада, му е все едно колко жертви ще понесе собствената му армия, стига да му останат достатъчно хора, за да му извоюват победата. Но по време на цялата му кариера — поне допреди кампанията за превземане на Новия свят — обикновено понасяше доста по-малки загуби от противниците си. Причината е, че не е привърженик на наивните принципи на класическата борба, на ордите, които се хвърлят в битка, за да защитят честта и достойнството си. Обикновено той напада с толкова многочислена армия, че врагът бива смлян на пихтия.
Легенди се носят за това как постъпват ордите му с победените. За тези, които попаднат пред очите им, очакването е непоносимо. Никой нормален човек не би искал да бъде заловен жив от хората на Джаганг.
Поради тази причина мнозина го приветстват с разтворени обятия, благославят избавлението си, молят се за позволение да се присъединят към Ордена.
Единственият звук в меката прегръдка на дърветата бе нежният ромон на дъжда. Виктор не се съмняваше в правотата на думите и. Тя бе видяла с очите си всичко това.