Ричард посочи близкия хълм.
— Чух ги да приближават през ей онези дървета. Тъмнината беше на моя страна. Те все още не ме бяха забелязали, така че успях да ги изненадам.
— Защо не се скри? — попита Виктор.
— Чух да приближават още хора — и отсам, и оттам. Нямах представа колко точно са, но разбрах, че се движат в разгърнат строй, така че явно претърсваха гората. Би било рисковано да опитам да се скрия. От друга страна, не знаех дали Калан не е наблизо, така че не можех да рискувам да я изоставя и тя да пострада. Ако се бях скрил, за да изчакам войниците първи да ме намерят, губех предимството на изненадата. Още по-неприятното беше, че скоро щеше да съмне. Тъмнината и изненадата бяха на моя страна. При положение, че Калан бе изчезнала, нямах нито секунда време за губене. Трябваше да им попреча да я заловят.
Никой не каза нищо.
— Ами ти къде беше? — продължи Ричард, вече към Кара. Морещицата примигна изненадана. Беше и нужно малко време, преди да отговори.
— Не съм… не знам точно.
— Не знаеш точно ли? — Ричард смръщи чело. — Какво си спомняш?
— Бях на пост. Излязох да огледам на известно разстояние извън лагера. Предполагам, че нещо е събудило подозренията ми, поради което съм искала да се уверя, че районът е чист. За миг долових мирис на пушек, отидох да огледам отблизо и в следващия миг чух бойните викове.
— И хукна обратно, така ли?
Кара разсеяно отметна плитката си назад. Явно и се губеха част от спомените.
— Не… — Намръщи се. — Не, знаех какво става, знаех, че те нападат…, понеже чух звън на метал, предсмъртни викове. В един момент си дадох сметка, че явно Виктор и хората му са бивакували наблизо и сигурно съм усетила техния огън. Разбрах, че съм доста по-близо до тях, отколкото си ти, и прецених, че най-разумно би било да ги събудя и да ги извикам на помощ.
— Вярно, звучи разумно — подкрепи я Ричард. Изтри капчиците дъжд от лицето си.
— Аха — обади се и Виктор. — Малко след като чух дрънкане на оръжия в далечината, в лагера се появи Кара. Спомням си го много добре, защото бях буден и лежах, заслушан.
Ричард повдигна вежди и го погледна.
— Защо си бил буден?
— Събуди ме вълчи вой.
Пета глава
РИЧАРД ТРЕСКАВО СЕ НАВЕДЕ КЪМ КОВАЧА.
— Чул си да вият вълци?
— По-скоро беше само един — отвърна замислено Виктор.
Тримата мълчаливо зачакаха Ричард, който заби поглед в далечината, сякаш мислено се опитваше да подреди парчетата на огромен пъзел. Ничи хвърли поглед към мъжете, които още стояха под клена. Видя някои от тях да се прозяват, докато чакат. Други бяха приседнали на близък повален дънер. Двама-трима разговаряха шепнешком. Имаше и една групичка, които, скръстили ръце на гърдите си, не откъсваха бдителни погледи от околността.
— Не е било тази сутрин — прошепна на себе си Ричард. — Докато съм се събуждал днес, все още в полусънно състояние, всъщност съм си припомнял събитията от сутринта, в която изчезна Калан.
— Сутринта, в която се разрази битката — кротко го поправи Ничи.
Потънал в мислите си, той като че ли изобщо не я чу.
— Поради някаква причина ще да съм си спомнил какво се е случило онази сутрин, когато съм се събуждал. — Обърна се рязко и я сграбчи за ръката. — Докато ме носехте към къщата, изкукурига петел.
Изненадана от внезапната смяна на темата, Ничи сви рамене. Нямаше представа какво е намислил.
— Ами да, възможно е. Не си спомням. Защо питаш?
— Нямаше никакъв вятър. Спомням си, че чух кукуригане, вдигнах глава и видях над себе си клони, които не помръдваха. Нямаше никакъв вятър. Изобщо не полъхваше.
— Прав си, Господарю Рал — обади се Кара. — Помня, че когато дотичах до бивака на Виктор, ми направи впечатление, че пушекът се издигаше вертикално над огъня, значи е нямало вятър. Мисля, че точно поради тази причина сме успели да чуем дрънченето на оръжия от толкова голямо разстояние — понеже е нямало нито лъх, който да отнесе шума в друга посока.
— Ако това ти помага — додаде Виктор, — докато те носехме към фермата, наоколо щъкаха две-три кокошки. И да, прав си, имаше и петел, който изкукурига. Истината е, че се опасявахме войниците да не ни открият, за да може Ничи да те излекува. Петелът можеше да привлече нежелано внимание, затова казах на момчетата да го заколят.
Ричард изслуша версията на Виктор и пак потъна в мислите си. Потупа с пръст долната си устна, втренчен в поредното късче от пъзела. Ничи реши, че може да е забравил, че са насред бойното поле.