Спомни си, че когато се запозна с Калан, двамата прекараха първата нощ в хралупесто дърво. Калан едва не бе погълната в отвъдния свят, Ричард я издърпа в последния миг. Тогава тя бе ридала по същия начин, сломена от болка и отчаяние, с разбито сърце. И по-важното, с утехата, че има човек до себе си, пред когото да изплаче мъката си.
Дотогава Калан не бе имала човек, който да я обича и да я държи в прегръдките си, докато тя плаче.
Ричард беше убеден, че и при Ничи се случваше за пръв път.
Докато той я прегръщаше и утешаваше, тя съвсем изгуби сили и намерила покой край него, се отпусна омаломощена и само миг по-късно вече спеше. Той се почувства толкова добре от факта, че е успял да и помогне да преодолее моментната слабост, че от облекчение самият той заплака, като продължаваше да я прегръща. А тя спеше спокойно в приятелската му прегръдка.
Когато отвори очи, навън вече просветляваше. Огледа се и установи, че явно и той се е унесъл в сън. Щом вдигна глава, Ничи помръдна в прегръдката му като дете, което се сгушва на топличко и не иска да става.
Но тя се събуди, при това доста рязко, като осъзна къде е.
Тя го погледна в очите, готова да се разплаче всеки миг.
— Ричард — прошепна и той разбра, че ще продължи с все същите извинения.
Той притисна пръсти до устните и за да я накара да замълчи.
— Чака ни много работа. Кажи ми какво научи, за да знам как да се справим.
Тя сложи бялата рокля в ръцете му.
— Беше прав за почти всичко, макар да не си знаел какво поражда всичко. Сестра Улиция и кохортата и са искали да останат независими от пътешественика по сънищата, точно както каза ти. Решили са, тъй като знаят, че за теб животът е висша ценност, да те дарят с безсмъртие. Всичко останало, което са вършили, колкото и унищожително да е то, за тях е било от второстепенно значение. Това им е осигурило вратичка да освободят Пазителя.
Колкото повече я слушаше, толкова повече очите му се разширяваха.
— Открили са магията на лавинния огън и са я използвали, за да накарат всички да забравят Калан. Така са откраднали кутиите на Орден. Баща ти, в отвъдния свят, е признал на Пазителя, че ти знаеш наизуст книгата, от която се нуждаят. Известно им е, че им трябва Изповедник, за да се доберат до истината. Калан им трябва поради две причини — да открадне кутиите и да потвърди истинността на книгата, която ти знаеш наизуст. Лавинният огън, а не профетическият червей, е отговорен и за изчезването на текстовете от пророческите книги.
Сестрите разполагат с две от кутиите на Орден и са ги вкарали в действие. Пристъпили са към този етап от плана си по две причини: първо, защото искат да използват Орден, за да призоват Пазителя в света на живите, и, второ, защото кутиите на Орден са създадени като противодействие на силата, която се отприщва с лавинния огън.
Ричард примигна.
— Какво имаш предвид, като каза, че само две от кутиите са у тях? Мислех, че са използвали Калан, за да открадне и трите. И трите се намираха в Градината на живота.
— Калан е изнесла първо едната кутия. Дали са я на Тови и са я изпратили напред, а Калан са я накарали да се върне, за да вземе другите две…
— Накарали са я да се върне ли? Какво премълчаваш?
Ничи облиза устни, но устоя на погледа му.
— Причината за писъка на Тови.
Ричард усети как очите му се насълзяват. В гърлото му се надигна буца.
— Ще си я върнем, Ричард. — Ничи вдигна ръка на сърцето му.
— Е, какво още? Какво е станало после? — каза той, след като стисна зъби и кимна.
— Новият Търсач издебнал Тови от засада, пронизал я и откраднал кутията на Орден, която тя се опитвала да измъкне от Народния дворец.
— Трябва да организираме хайка. Едва ли са стигнали далеч.
— Отдавна ги няма, Ричард. Също както са прикрили следите си, след като са отвлекли Калан, така ще го направят и сега. Няма да ги намерим чрез хайка.
— Самюъл. Мечът на истината е противодействие. Когато му дадох меча, той трябва да е осъзнал истината за Калан. Трябва да го обмислим. Трябва да съберем цялата възможна информация и да ги изпреварим, а не винаги да пристигаме след тях.
— Ще ти помогна, Ричард. Каквото и да поискаш, можеш да разчиташ на мен. Тя е твоята любима. Вече го разбрах.
Той кимна с благодарност.
— Първо трябва да изясним някои неща, а после да получим квалифицирана помощ.
— Ето това е истинският Търсач — усмихна му се тя. Пред палатката бяха започнали да се събират хора, всички искаха да видят Господаря Рал.
Пред тълпата излезе Вирна.
— Ричард! Слава на Създателя, молитвите ни най-сетне бяха чути! — Прегърна го с ентусиазъм. — Как си?