Натан изгледа Ничи изпод вежди, явно се надяваше бившата Сестра да прояви повече разум, да се облегне на опита си и да даде по-смислено обяснение.
— Какви ги дрънка той?
— Древните магьосници създали нова теория за промяна на съзнанието с помощта на Субстрактивна магия, при което всички разчленени елементи се префигурират едновременно и независимо един от друг — създава се фалшива памет, която запълва празнините, зейнали след унищожаването на истинската. Магьосниците разработили теория, позволяваща даден човек да изчезне за всички останали и те да го забравят веднага щом го видят. Дори докато той е пред очите им и ги гледа.
Това явление разнищва паметта на хората за определен обект. Установено е обаче, че задействането на подобно събитие отприщва лавина, която не може да бъде контролирана и последствията, от която са непредвидими. Нещо като горски пожар, който вилнее хаотично и унищожава спомените на хора, които първоначално не са били засегнати. И така постепенно се разплита самата структура на света на живота.
— Що се отнася до профетическия червей — намеси се Ричард, — може би подобно нещо съществува наистина, но в конкретния случай причината за изчезването на пасажи от пророческите текстове е лавинният огън. В хода на този процес човекът, активирал събитието, наред с това запълва и празнината в пророчеството, мястото, оставено от даден Пророк, за да бъде дописано от неговите потомци. Празнината се запълва с допълващо пророчество, в което е вложена формулата на лавинния огън. По този начин лавинният огън заразява и прояжда всички свързани пророчества по разклонението, като започва с най-пряко свързаното — било то по сюжет или хронологично. В този случай връзката е и по двете линии — Калан. И така тя също е заличена от пророчеството.
Натан се отпусна тежко на стола си.
— Добри духове!
Ан, пъхнала ръце в ръкавите си, не изглеждаше нито доволна, нито впечатлена.
— Живот и здраве, ще трябва да се запознаем подробно с тази книга и да видим дали това, което говориш, изобщо има някакъв смисъл. Но тази книга не е основният и непосредствен проблем, който стои пред нас. Трябваше да останеш с армията. Длъжен си да поведеш войниците ни в последната битка. Веднага трябва да се върнеш там. Пророчеството е красноречиво — провалиш ли се в тази мисия, светът ще падне под тъмна сянка.
Ричард изобщо не и обърна внимание, втренчил поглед в дядо си.
— Познай какво е противодействието на лавинния огън.
Зед сви рамене, явно озадачен от въпросите на Ричард.
— Откъде бих могъл да знам?
— Има само едно-единствено противодействие. Създадено специално за целта.
— И то е?
— Кутиите на Орден.
— Ричард, това е просто… — Зед зяпна, долната му челюст увисна безпомощно.
Ричард бръкна в джоба си и извади от него нещо. Стовари го на масата пред тримата. Зед облещи очи.
— Да му се не види, момче, това е змийска лоза.
— Може би си спомняш какво пишеше в „Книгата на преброените сенки“: „И когато трите кутии на Орден бъдат пуснати в действие, ще избуи змийската лоза.“
— Ама… виж, такова… — заекна Зед. — Нали кутиите на Орден са в Градината на живота в Народния дворец… под най-строга охрана.
— Не само това — обади се Натан, — аз лично оборудвах гвардейците от Първия отряд с оръжия, които са смъртоносни дори срещу човек, роден с дарбата. Никой не би могъл да припари в Градината на живота.
— Съгласен съм с теб — подкрепи го Зед. — Невъзможно е. Ричард се обърна и внимателно пое от ръцете на Кара предмета, който тя му подаде. Нежно положи статуята „Дух“ така, че да е с лице към Зед, Натан и Ан. Сякаш тя бе вдигнала гордо глава, за да се опълчи на опитите им да я превърнат в най-обикновена заблуда.
— Тази фигурка принадлежи на Калан. Тя я беше оставила в Градината на живота, на мястото на кутиите, с надеждата, че някой все пак ще забележи, че такъв човек съществува. Лавинният огън я е заличил от паметта на хората. Всеки, който я види, я забравя моментално, още преди образът и да се е регистрирал в съзнанието му.
Ан обиколи с ръка книгата, вейката от змийска лоза, статуйката.
— Въпреки всичко това са само откъслечни догадки, Ричард. Кой би имал полза да крои такива ужасяващи планове?
— Идеята е на Сестра Улиция — отговори вместо него Ничи. — С нея са Сесилия, Армина и Тови.
— Откъде знаеш? — намръщи се Ан.
— Тови си призна.
Ан я изгледа още по-слисана.
— Призна си!… Че защо ще го прави? Пък и въобще как си успяла да я заловиш?
— Опитваше се да избяга с една от кутиите на Орден — взе думата Ричард. — Била нападната от мъжа, на когото дадох Меча на истината. Той я пробол и откраднал кутията на Орден, която била у нея.