Зед само вдигна ръка на челото си, загубил ума и дума, после се строполи в стола.
— Наред с другото Тови ми каза — продължи Ничи, — че са били тук, в Ейдиндрил, и са поставили онзи труп в гроба на Майката Изповедник като допълнителна презастраховка, че никой няма да повярва на Ричард, в случай че той реши да разкопае гроба и да ги убеди, че говори истината за Калан. Роклята са взели от Двореца на Изповедниците. Искали са да е сто процента сигурно, че всички ще вземат Ричард за обладан от маниакална идея.
Във връзка с това смятам, че е редно да знаете още и че пътувахме до руините на град на име Каска в южните покрайнини на Д’Хара. Там заварихме съгледвачески отряди на Императорския орден. Проведох експеримент с един от войниците. Използвах субстрактивното заклинание, което вие ме убеждавахте, че трябва да приложа върху Ричард, за да го „излекувам“ от предполагаемите заблуди.
— И? — не успя да сдържи любопитството си Ан.
— Живя две-три секунди.
Зед, пребледнял като платно, зарови лицето си в шепи.
— Убедена съм, че това би могло да се окаже доста… полезно — забръщолеви объркана Ан. — Чудесно е, че си си направила труда да опиташ. Но както вече казах, нищо не променя факта, че би трябвало да си при армията ни, Ричард. Нали ти показахме онова жизненоважно пророчество: „Ако фуер грисса ост драука не поведе тази последна битка, тогава светът, който вече стои на ръба на мрака, ще падне под ужасната сянка.“ Всички останали неща, които излагаш на вниманието ни, са важни несъмнено, но въпреки всичко това пророчество си остава нашата най-важна мисия. Нямаме право на грешки, иначе светът ще бъде закрит от страшна сянка.
Ричард притисна слепоочията си между палеца и показалеца на едната си ръка и сведе глава, явно опитвайки се да запази самообладание. Напомни си за пореден път, че тези хора просто се опитват да направят това, което им се струва редно.
Вдигна глава и обиколи лицата им с поглед.
— Нима не разбирате? — Посочи змийската лоза на масата. — Ето това е последната битка. Сестрите на мрака задействаха кутиите на Орден. Възнамеряват да освободят Пазителя на мъртвите и да го пуснат в света на живите. Възнамеряват да предадат живота на смъртта, за да облагодетелстват себе си с безсмъртие. Светът е на прага на тъмна ера.
Защо не можете да го проумеете? Ако вие тримата бяхте осъществили намеренията си и бяхте успели да наложите това пророчество, ако бяхте направили онова, което смятате за предопределено, нямаше да оцелея след вашето „лечение“. Досега да съм мъртъв. Като се опитвахте да осъществите пророчеството, вие всъщност работехте за успеха на Сестрите на мрака, за унищожаването на живота. Светът на живите за малко да бъде унищожен — заради вас.
Единствено свободната воля — свободната воля на Ничи и моята свободна воля — предотврати онова, което вие тримата се опитахте да стоварите върху човечеството, следвайки сляпата си вяра в пророчеството.
Ан, която бе последната, задържала се права, също се отпусна на стола.
— Добри духове! Той е прав — отрони Зед едва чуто. — Търсачът току-що спаси трима одъртели глупаци от самите тях.
— Не, вие не сте глупаци — продължи Ричард. — Всички ние понякога не мислим и вършим глупости. Важното е да разберем, че сме сбъркали, и да не повтаряме грешките си. Да се учим от тях. Не си позволявайте подобно нещо следващия път. Не съм дошъл да ви казвам какви глупаци сте, понеже съм убеден, че не сте такива. Тук съм, защото се нуждая от помощта ви. Искам да започнете да мислите с главата си. Сам по себе си, всеки от трима ви е уникален и гениален. И тримата притежавате знание, с каквото почти никой жив човек не би могъл да се похвали.
Жената, която обичам, моята съпруга, е отвлечена от Сестрите на мрака и животът и е заличен посредством формулата на лавинния огън. Сега огънят прогаря живота на всички, които са я познавали, и постепенно ще опожари всичко живо. — Посочи статуйката „Дух“. — Издялах това от духа на твоята внучка, Зед. За нея това бе изключително ценна вещ. Оставила я е там, върху каменния олтар, обляна в кръвта и. Искам да си върна Калан.
Нужна ми е помощ. Нито Ничи, нито Кара си спомнят Калан, но и двете осъзнаха, че това е така заради въздействието на описаните в тази книга, „Лавинен огън“, неща, а не, защото Калан не съществува. Всички вие сте загубили по нещо изключително ценно, което си е отишло от вас заедно със спомена за Калан. В живота на всеки от вас е зейнала яма, която не би могла да бъде запълнена по никакъв друг начин. Загубили сте един от най-добрите…
Изречението му увисна насред думата. Буцата в гърлото му не му позволяваше да каже нищо повече. По масата покапаха сълзи.