— Защо ли ми напомня за предния път…, когато Мрачният Рал се опитваше да се добере до последната кутия…
— Какво имаш предвид?
— А, нищо — сви рамене Зед. — Само си говоря.
— И какво по-точно казваш?
— Ами само това, че ми напомня за последния път. — Зед плесна Ричард по рамото. — Е, да вървим, Рика е готова с вечерята. Първо да се нахраним добре, а после идеите сами ще дойдат и ще съставим подробен план за действие.
— Звучи страхотно.
— Откъде знаеш? Още не съм ти казал какво е сготвила.
— Не, просто имах предвид… Все едно. Да вървим.