Притеснението, изписано на лицето на Кара, затвърди впечатлението му, че ситуацията е била наистина критична. По време на неговия продължителен и непробуден сън двете жени явно бяха подремвали на съвсем кратки интервали. Представяше си какъв ужас са изживели през тези дълги часове на бдение.
Дъждът продължаваше да барабани ритмично по покрива. Освен този шум спокойствието на влажното и сумрачно помещение не бе нарушавано от нищо друго. На фона на този изоставен дом животът изглеждаше още по-подчертано преходен. Атмосферата на запуснатост действаше на Ричард ужасно потискащо.
— Ти ми спаси живота, Ничи. Спомням си как ме беше страх, че ще умра. Но ти ме изтръгна от лапите на смъртта. — Погали я по бузата с върха на пръстите си. — Благодаря ти. Ще ми се да изразя благодарността си някак по-дълбоко и по-истински, да ти кажа колко високо ценя всичко, което си сторила за мен, но не знам как да го направя.
Усмивката на Ничи, придружена с леко кимване, му показа, че тя разбира искреността на чувствата му.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че използването на Субстрактивна магия е създало някакъв… проблем? — попита я след малко.
— Не, Ричард, не! — Тя го стисна за рамото, сякаш за повече убедителност и за да прогони всичките му страхове. — Предполагам, че не ти е навредила по някакъв начин.
— Би ли ми го обяснила по-подробно — какво означава това, че „предполагаш“?
Тя се поколеба за миг, но все пак отговори на въпроса му.
— Никога преди не бях пробвала подобно нещо. Изобщо не бях чувала някой да го е правил. Добри духове, дори не знаех дали е възможно да стане. Както вероятно знаеш, използването на Субстрактивна магия е рисковано — меко казано. Ако нещо живо бъде докоснато от нея, може да бъде унищожено. Наложи се да използвам сърцевината на стрелата, която те беше пробола, като пътека навътре в тялото ти. Трябваше да бъда изключително внимателна, за да унищожа само стрелата и… изтеклата в тялото ти кръв.
Ричард се запита какво ли става, когато нещо бъде докоснато от Субстрактивна магия — какво ли е станало с кръвта му. Но информацията като че ли му дойде малко в повече и вече нямаше търпение да чуе края на разказа и.
— Но наред с всичко това — продължи Ничи, — наред с масивната кръвозагуба, раната, критичното ти състояние, невъзможността да си поемеш въздух, стреса, който преживя, докато използвах обикновена Адитивна магия, за да облекча състоянието ти — излишно е да споменавам и допълнителния елемент на Субстрактивната магия, — с теб стана и нещо, което бих описала като непредвидимо. Такава тежка криза може да отключи неочаквано развитие.
Ричард не я разбра.
— Какво по-точно неочаквано развитие?
— Никой не може да каже. Нямах друг избор, трябваше да използвам крайни методи. Ти се намираше отвъд всички граници, които би могло да си представи съзнанието ми. Опитай се да ме разбереш — за известно време ти не беше себе си.
Кара закачи пръст на червения си кожен колан.
— Ничи има право, Господарю Рал. Ти не беше себе си. Опитваше се да ни отблъснеш. Наложи се да те държа залепен за масата, за да може тя да ти помогне.
— И друг път съм била край хора, застанали на прага на смъртта. Там се случват странни неща. Повярвай ми — през онази първа нощ ти прекара доста време в тази ивица.
Ричард разбираше прекрасно какво има предвид Кара, като каза, че е била край хора, застанали на прага на смъртта. Професията на Морещиците бе да измъчват — поне до момента, в който Ричард не промени изцяло нещата. Сега той носеше Агнела на Дена, Морещицата, на която някога бе поверен животът му. Тя му бе подарила своя Агиел като свещен дар в знак на благодарност, задето я бе освободил от безумието на ужасния и дълг…, макар да бе наясно, че цената на тази свобода може да бъде заплатена единствено с преминаването на острието на меча му през сърцето и.
Ничи разпери ръце в жест на безсилие и се опита да му обясни нещата още веднъж.
— Ти беше в безсъзнание, после прекара няколко дни в сън. Трябваше да те закрепя достатъчно, за да можеш да приемаш вода и бульон, но в същото време бе наложително да останеш дълбоко заспал, за да можеш да възстановиш силите си. За да те държа в това състояние, използвах специално заклинание. Беше изгубил доста кръв. Ако ти бях позволила да се събудиш прекалено рано, имаше риск липсата на кръв в тялото ти да изстиска цялата ти жизнена енергия и да те изпуснем.
Да умре — това имаше предвид тя. Могъл е да умре. Той въздъхна дълбоко. Не знаеше какво точно се е случило през изминалите три дни. Общо взето, единственото, което си спомняше, беше битката и мига на събуждането си, след като бе чул вълчия вой.