Кристин Кашор
Лазурна
Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца — любопитна, дегизирана и сама — и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.
С „Лазурна” завършва трилогията на Кристин Кашор за Седемте кралства, донесла на авторката световна известност и признание. „Лазурна” е избрана за Книга на годината от „Пъблишърс уикли”, „Къркъс ривю”, Американската библиотечна асоциация и още с излизането си попада в Топ 10 на „Ню Йорк таймс”.
Посвещава се на Дороти
Пролог
Той сграбчва мама за китката и я тегли към гоблена на стената. Сигурно я боли. Тя не вика. Крие болката си от него, но ме поглежда и по лицето й се изписва ясно какво чувства. Ако татко разбере, че я боли и ми показва болката си, ще отнеме болката й и ще я замени с нещо друго.
Ще каже на мама:
— Скъпа, всичко е наред. Не те боли и не си изплашена.
По лицето на мама ще се изпише съмнение и объркване.
— Погледни прекрасното ни дете — ще продължи той. — Погледни в каква красива стая живееш. Щастливи сме. Всичко е наред. Ела с мен, скъпа.
Мама ще се втренчи смутено в него, после ще погледне към мен — към красивото си дете в красивата стая — очите й ще се изпразнят и тя ще се усмихне щастливо. И аз ще се усмихна, защото съзнанието ми не е по-силно от нейното.
— Забавлявайте се! — ще им пожелая. — Върнете се скоро.
Сетне татко ще извади ключовете, ще отключи вратата зад гоблена и мама ще мине спокойно през нея. Тиел, висок, притеснен, объркан в средата на стаята, ще се спусне след нея. Накрая ще ги последва татко.
Ключът ще се превърти зад тях и аз ще остана сама, опитвайки се да си спомня какво се е случило преди това. Преди Тиел, главният съветник на татко, да влезе в покоите на мама да търси татко. Преди Тиел, изпружил разтрепераните си ръце край хълбоците, да понечи да обясни нещо на татко, което го разгневи. Той скочи от масата, разпиля листовете, изпусна писалката и извика:
— Тиел, ти си неразумен глупак! Ела с мен. Ще ти покажа какво става, когато се опитваш да мислиш самостоятелно.
Отиде до дивана и сграбчи светкавично ръката на мама. Тя ахна и изпусна бродерията си, но не извика.
— Върнете се скоро! — възкликвам ведро аз, когато скритата врата се затваря зад тях.
Взирам се в тъжните очи на синия кон от гоблена. Снежна пелена блъска по прозореца. Опитвам се да си спомня какво правех, преди всички да излязат.
Какво се бе случило? Защо не помня какво се е случило? Защо се чувствам толкова…
Числа.
Когато съм объркана и не успявам да си спомня, мама ме съветва да започна да смятам, защото числата са опора. Пише ми задачи, та да са ми под ръка в такива моменти. Стоят до листовете, които татко изписваше със странните си заврънкулки.
1058 делено на 46.
На лист ще получа резултата за две секунди, но мама настоява да смятам наум.
— Прочисти ума си от всичко, освен от числата. Престори се, че си сама с тях в празна стая.
Тя ме научи как да смятам по-лесно. Четиридесет и шест например е почти петдесет, а хиляда петдесет и осем е малко повече от хиляда. Петдесет се побира в хиляда точно двайсет пъти. Започвам от там и продължавам с остатъка. След минута намирам решението — хиляда петдесет и осем делено на четиридесет и шест е двайсет и три.
Решавам втора задача. 2850 делено на 75 е 38. Трета. 1600 делено на 32 е 50.
О! Мама е избрала хубави числа. Те досягат паметта ми и заплитат история, защото татко е на петдесет, а мама — на трийсет и две години. Женени са от четиринайсет години, а аз съм на девет и половина. Мама била лиенидска принцеса. Татко посетил островното кралство Лиенид и я избрал за своя съпруга, когато била едва на осемнайсет. Довел я тук и оттогава тя не се е връщала в Лиенид. Липсва й домът, тъгува за баща си, за братята и сестрите си, за брат си Рор, кралят. Понякога говори как ще ме изпрати там, където ще съм на сигурно място, а аз закривам устата й с длан, пъхвам ръка под шаловете й и се притискам до нея, защото никога няма да я напусна.