Чудно й се стори също защо някой ще поема риск с такава книга. Шифърът на Лек на практика бе неразбиваем, стига някой да не намери книгата.
— Къде я откри? — попита тя, внезапно уплашена да не я изгубят… да не изгори… да не я откраднат. — Има ли други екземпляри?
— Тя не е ключ за шифъра му, кралице — уточни Дийт. — Знам, че го мислите, ала грешите. Пробвах. Не сполучих.
— Невъзможно! Какво е тогава? — учуди се Битърблу.
— Речник за превеждане на нашия език на друг и обратно, кралице.
— Какво имаш предвид? — Битърблу остави книгата върху писалището до Обичливко. Тежеше й, ръцете й бяха изморени и започваше да се дразни.
— Имам предвид каквото казах, кралице. Символите на Лек са букви от чужд език. Това е лексикон на два езика — думите от нашия, преведени на техния, и думите от техния, преведени на нашия. Вижте тук — той разгърна на първата страница на книгата, където трийсет и двата символа бяха подредени в колони, а срещу тях имаше буква или съчетание от монсийски букви.
— Тази страница, предполагам, показва на хората, владеещи нашия език, как да произнасят буквите на новия език — продължи Дийт. — Разбирате ли?
Цял непознат език. Идеята се стори съвсем непонятна на Битърблу. Прииска й се да повярва, че това е собствен език на Лек, съчинен специално за шифъра му. Предишния път обаче, когато реши, че нещо е плод на въображението на Лек, Катса се втурна в кабинета й с кожа от плъх, обагрена като очите на По.
— Ако на изток има друго кралство — прошепна Битърблу, — хората там сигурно говорят друг език и пишат с различни букви.
— Да — Дийт отново заподскача развълнувано.
— Чакай! — Тя осъзна още нещо. — Книгата не е написана на ръка. Напечатана е!
— Да! — извика Дийт.
— Но къде има печатарска преса с шаблони на тези символи?
— Не знам! — извика отново Дийт. — Не е ли чудесно? Влязох в старата дворцова печатница, кралице, и я претърсих, но не открих нищо!
Битърблу дори не знаеше, че в замъка има затворена печатница.
— Е, поне си обяснявам паяжините в косата ти — констатира тя.
— Мога да ви кажа как е „паяжина“ на новия език, кралице! — въодушеви се Дийт и изрече нещо, което прозвуча като наименование на вкусна екзотична торта: — Хопкуепайн.
— Какво? Научи ли го вече? Небеса! Прочел си книгата и си научил цял език! — Коленете й се подкосиха, заобиколи писалището и рухна върху стола на Дийт. — Къде намери книгата?
— Ето там! — Дийт посочи рафта на пет-шест стъпки точно срещу писалището му.
— Там не е ли математическият раздел?
— Именно, кралице. Пълен е с тъмни, тънки книги. Червената подвързия веднага улови погледа ми.
— Но… кога…
— Появи се през нощта, кралице!
— Странно. Трябва да разберем кой я е оставил там. Ще говоря с Хелда. Твърдиш обаче, че с тази книга не може да се дешифрира смисъла на дневниците?
— Ако я използваме като ключ, кралице, ще получим безсмислица.
— Опита ли се да използваш правилата за произношението? Произнесени, навярно символите звучат като думи от нашия език.
— Пробвах, кралице. — Дийт коленичи до нея зад писалището и отключи чекмеджето под плота с ключа, които висеше на връв около врата му. Избра напосоки един от дневниците на Лек, отвори го по средата и зачете на глас: — Ваинг ез угхе мзхср аиф ипайзх — тире — кхф…
— Да. Разбрах, Дийт — прекъсна го Битърблу. — А ако транскрибираш звуковете с наши букви? Получава ли се разгадаем шифър?
— Не е толкова сложно, кралице. Според мен крал Лек е писал в шифър на този език.
Битърблу примигна.
— Както ние — на нашия? Само че на неговия?
— Точно така, кралице. Мисля, че усилията ни да открием шестбуквения ключ не са напразни.
— И това ти се струва по-лесно? — Битърблу простена и отпусна глава върху писалището. — За да разчетем шифъра, трябва не само да научим новия език, ами и да анализираме особеностите му. Кои букви се използват най-често и в какво съотношение спрямо другите. Кои думи обикновено се групират заедно. А ако не е азбучен шифър с шестбуквен ключ? Или има повече от един шестбуквен ключ? Как ще налучкаме ключ на чужд език? А успеем ли изобщо да дешифрираме нещо, текстът пак ще е на неразбираем език!
— Кралице, не съм се изправял пред по-трудно и по-важно интелектуално предизвикателство — призна Дийт със сериозен тон.
Битърблу го погледна в очите. Цялото му същество сияеше и тя внезапно го разбра; разбра колко всеотдайно ще се залови с тежката, но важна задача.
— Наистина ли си научил езика? — попита го.