— Не. В самото начало съм. Ще бъде бавен и труден процес.
— Не е по силите ми, Дийт. Възможно е да науча няколко думи, но не мисля, че умът ми е способен да следва твоя при дешифрирането. Няма как да ти помагам. И се ужасявам, че поемаш сам такава отговорност. Нещо толкова съществено не бива да зависи изцяло от един-единствен човек. Грози те опасност, ако някой узнае какво правиш. Има ли начин някак да те улесня?
— Дадохте ми всичко, Ваше Величество. Вие сте кралица мечта за всеки библиотекар.
Как копнееше да се научи да бъде кралица мечта и за хората с по-практична нагласа!
Най-сетне получи шифровано писмо от вуйчо си. С известно недоволство Рор съобщаваше, че ще пристигне в Монсий с внушителен контингент от лиенидската флота.
„Не се съгласявам охотно, Битърблу“, пишеше й той. „Знаеш, че отбягвам да се меся във въпросите на петте вътрешни кралства. Препоръчвам ти горещо да следваш примера ми и съм недоволен, че не ми оставяш друг избор, освен да те защитя с флотата си от прищевките им. Ще поговорим сериозно, когато дойда.“
Имаше писмо и от братовчед й Скай. Както винаги осемнайсетите букви от всяко изречение в шифрованото му послание образуваха ключа за следващото писмо на Рор.
„Татко е готов на почти всичко за теб, братовчедке, но този път определено му настръхнаха космите. Заминах на дълга ваканция на север, за да не слушам крясъците му. Продължавай в същия дух. Не бива да му позволяваме да се отпуска на стари години. Как е малкият ми брат?“
Положението едва ли бе трагично, щом Скай се шегуваше. Битърблу изпита огромно облекчение, както защото е в положение да влияе на Рор, така и защото Рор е достатъчно своенравен да негодува. Съзираше възможност някой ден помежду им да настъпи баланс на силите — ако успее да го убеди, че вече е пораснала, и понякога има право.
Смяташе, че Рор допуска грешки. Лиенид се намираше на остров, наистина откъснат от петте вътрешни кралства, ала Битърблу намираше политиката на изолация на Рор за малко недалновидна. Племенницата му бе кралица на Монсий, а синът му — водач на Съвета. Кралството на Рор бе най-богатото от седемте и с най-справедлив порядък, а във времена, когато детронират владетели и се раждат нови, тепърва прохождащи кралства, Рор можеше да се превърне в могъщ пример за останалия свят.
Битърблу мечтаеше да бъде могъщ пример заедно с него. Търсеше начин да създаде владение, служещо за образец на другите нации.
Колко странно, че Рор не споменаваше нищо за обезщетенията, понеже писмото с молба за съвет бе изпратено преди второто, в което му обясняваше необходимостта да доведе флотата си. Дали е забравил въпроса й, обсебен и разстроен от темата за флотата? Дали изобщо е необходимо да изчаква? Защо с помощта на малцината, на които се доверява, да не реши как да постъпи? Представи си колко различно щеше да бъде, ако имаше съветници, чиновници и министри, склонни да се вслушват в мнението й. Съветници, които не се страхуват от болката си и от незаздравелите рани в кралството. Ако не се бори непрестанно с хората, чиято задача е да й помагат.
_Колко е странно да си кралица_, мислеше си понякога, особено през минутите, когато Мадлен й позволяваше да меси тесто за хляб. _Ако Лек е роден в незнайна земя на изток, а мама е лиенид, как съм станала владетел на Монсий? Как е възможно, щом в жилите ми не тече нито капка монсийска кръв?_ И все пак не можеше да си представи това да е мястото на друг; изглеждаше й немислимо да се раздели с царствената си роля. Толкова бързо се случи — с едно хвърляне на кама. Видя баща си да се свлича мъртъв в отсрещния край на стаята и разбра с всяка фибра на тялото си. Произнесе го гласно: „Аз съм кралицата на Монсий“.
Обградеше ли се с подходящи хора, благонадеждни и способни да й помогнат, щеше ли да осъществи истинската си мисия на кралица?
Ала нали монархията е тирания? Лек го бе доказал. Ако намереше достойни помощници, щеше ли да успее да промени и това? Възможно ли е властна кралица да преустрои администрацията си така, че поданиците й също да притежават власт и да отстояват нуждите си?
Нещо в месенето на хляб приземяваше Битърблу. Както скиталчествата из града и проучването на двореца. Веднъж й потрябваха свещи за нощната масичка и тя отиде лично при свещаря. Забелязала бързо разрастващия се асортимент от поли-панталони в дрешника си и възстановената мода на ръкавите без копчета, тя помоли Хелда да я запознае с шивачите. Водена от любопитство, една вечер заговори момчето, което разтребваше масата, а после й се прииска да бе обмислила по-мъдро постъпката си. Момчето се оказа стъписващо красив млад мъж със смугло лице, изящни рамене и деликатни ръце, а тя носеше яркочервен халат с възголеми розови чехли, косата й беше чорлава, а на върха на носа й чернееше мастилено петно.