— Не е за вярване колко си противен! — възмути се Гидън.
— Вие двамата сте най-големите деца, които познавам — отбеляза Хелда.
— Провеждах научен експеримент. Той хвърли боба! — оправда се Гидън.
— Проверявах въздействието на зърното върху водата! — защити се Бан.
— Как не!
— Да пробвам ли въздействието на боба върху красивата ти бяла риза? — Бан размаха заплашително оръжието си.
После и двамата забелязаха, че Битърблу ги наблюдава. Усмихнаха й се и чистосърдечието им й се стори като душ, отмиващ омерзението и паниката, предизвикани от думите на Лек.
— Много ли е зле? — попита Гидън.
— Не искам да ви развалям доброто настроение — отвърна тя.
Гидън я погледна с лек укор. И тя изпълни желанието му — подаде му листовете. Той седна на дивана до нея и ги прочете. Бан и Хелда се настаниха на фотьойлите и също ги прочетоха. Никой не изглеждаше склонен да заговори.
Най-сетне Битърблу наруши мълчанието:
— Е, във всеки случай не се изяснява защо някой избива търсачите на истината в града ми.
— Да — кимна мрачно Хелда.
— Дневникът започва от началото на годината, което потвърждава предположението на Саф, че книгите описват всяка година от царстването на Лек.
— По ред ли ги превежда Дийт, кралице? — попита Бан. — Щом Беламю изработва скулптури на вас и на кралица Ашен, Лек е женен, вие сте родена, а дневникът осветлява по-късен етап от управлението му.
— Не знам дали са озаглавени по начин, улесняващ датирането им — поклати глава Битърблу.
— Навярно ще ти е по-лесно да ги четеш, без да следиш как се е ожесточавал с течение на времето — прошепна Гидън. — Каква ли е била тайната на Беламю?
— Не знам. Къде е скрита Хава, предполагам. Явно са го привличали Даровитите и по-специално момичетата.
— Страхувам се, че дневниците ще ви ужасят повече от бродерията, кралице — обади се Хелда.
Битърблу не знаеше как да отговори и на това. До нея Гидън седеше с отметната назад глава и затворени очи.
— Кога за последно си излизала от двореца? — попита я, без да помръдне.
Битърблу се опита да си спомни.
— През нощта, когато ужасната жена ми счупи ръката.
— Нападнаха те преди два месеца, нали?
Да. От два месеца не бе напускала двореца. Битърблу посърна при тази мисъл.
— На възвишението под западната крепостна стена има пързалка. Знаеш ли? — попита Гидън.
— Пързалка ли? Какви ги говориш?
— Снегът е сух и хубав, кралице. — Гидън се изправи. — Хората се возят с шейни. Сега обаче няма никого там. Достатъчно е осветено, предполагам. Страхът ти от височини включва ли пързалките?
— Откъде да знам? Никога не съм се пързаляла!
— Ставай, Бан! — Гидън го перна по ръката.
— Няма да се пързалям в единайсет през нощта — заяви категорично Бан.
— Напротив — намеси се многозначително Хелда.
— Хелда, не искам да увещавам Бан насила, но ако намекваш, че е неприлично кралицата да се пързаля с ерген посред нощ, порядъчно ли е да се вози на шейна с двамина? — поинтересува се Гидън.
— Порядъчно е, защото и аз идвам — отсече Хелда. — А щом ме принуждавате да мръзна на леда по тъмна доба, Бан ще страда с мен!
Така Битърблу откри, че пързалянето в нощния сняг под погледите на обърканите стражи по бойниците и в най-дълбоката тишина на земята, е магическо, оставя те без дъх и те кара да се заливаш от смях.
Следващата нощ, когато Битърблу отново вечеряше с приятелите си, в стаята влезе Хава.
— Извинете, кралице — подхвана запъхтяна. — Преди малко Фокс влезе в галерията през тайния тунел зад гоблена. Скрих се и я проследих до залата със скулптурите. Опита се да повдигне една от статуите на мама с голи ръце, кралице. Не успя, разбира се, и излезе от галерията. Тръгнах след нея. Наближи покоите ви, кралице, и слезе по стълбите към лабиринта. Аз дотичах тук.
Битърблу скочи на крака.
— Значи сега е в лабиринта?
— Да, кралице.
Битърблу отърча да вземе ключовете. Върна се и застана до тайната врата.
— Хава, вмъкни се тук. Бързо. Скрий се. Виж дали ще дойде. Не се показвай, просто я наблюдавай. Постарай се да разбереш какво е намислила. А ние ще продължим да вечеряме — инструктира приятелите си тя — и да обсъждаме маловажни теми. Времето и как сме със здравето, да речем.
— Най-лошото е, че сега не е безопасно Съветът да се доверява на Орник — отбеляза мрачно Бан, след като Хава излезе. — Орник се е сближил с нея.
— За теб това е най-зле — уточни Битърблу. — За мен е най-зле, че от самото начало знае за Саф и за короната. Възможно е дори да е разбрала за шифъра на Ашен и на Лек.