37.
Тя се събуди и я обля странната сиво-зеленикава светлина на утрото, огласяно от пискливия вятър, който обикаляше в кръг около замъка.
В дневната Хава изглеждаше залепена до огъня, толкова близо се бе свила до камината, увита в одеяла и стиснала чаша, над която се вдигаше пара.
— Страхувам се, че Хава носи лоши новини, кралице. По-добре седнете — предложи Хелда.
— За Тиел ли?
— Да. От Сапфайър още нямаме вест — уточни Хелда, отговаряйки на въпроса, който всъщност задаваше Битърблу.
— Кога…
— Лорд Гидън прекара нощта навън по друга работа и обеща да не се връща без сведения.
— Добре. — Битърблу прекоси стаята и седна пред камината до Хава. Намести се, та сабята да не й убива, и се подготви да чуе думите, които някак предчувстваше, че ще сломят сърцето й. Трудно събра сили. Изнемогваше под бремето на грижите. — Слушам те, Хава.
Хава се втренчи в чашата си.
— От другата страна на Крилатия мост и на запад по брега на реката, кралице, има черна пещера под земята. Мирише на… на нещо гъсто и разложено, а в дъното има купища кости.
— Кости — отрони Битърблу. — Още кости.
_Болницата му е под реката._
— Снощи, много късно, Тиел излезе от двореца през тунела от източния коридор — продължи Хава. — Прекоси моста, влезе в пещерата и напълни кутия с кости. Качи се пак на моста, отиде до средата и изсипа костите в реката. После се върна още два пъти…
— Тиел е хвърлял кости в реката — повтори вцепенено Битърблу.
— Да. По-късно дойдоха Дарби, Руд, двама чиновници, съдия Куол и вуйчо ми.
— Вуйчо ти! — извика Битърблу. — Холт!
— Да, кралице. — Странните очи на Хава блеснаха тъжно. — Всички пълнеха кутии с кости и ги хвърляха в реката.
— Там е била болницата на Лек. Опитват се да я скрият — прецени Битърблу.
— Болницата на Лек? — Хелда застана до Битърблу и й пъхна чаша с горещо питие в ръцете.
— Да. „Влагата и сводестият таван осигуряват добра акустика…“.
— Аха… — Хелда сведе глава за миг. — В последния превод се споменаваше нещо за миризмата в болницата. Държал е телата там, вместо да ги изгори или погребе. Харесвал е вонята на разложена плът, но тя е поболявала другите, разбира се.
— Тиел е виждал какво става и иска да изтрие спомена. Както всички останали. О, колко глупава съм била!
— Има още, кралице. Проследих Тиел, Дарби и Руд. Отидоха в Източния град. Срещнаха се с неколцина мъже в срутена къща. Съветниците ви има дадоха пари, а мъжете дадоха на съветниците ви документи и вързопче. Не размениха нито дума, кралице, но нещо падна от вързопчето. Потърсих го, след като си тръгнаха.
Външната врата се отвори. Битърблу подскочи и се поля с горещото питие, ала въобще не забеляза. Внушителната фигура на Гидън запълни рамката на вратата. Очите му се насочиха право към нейните.
— Сапфайър е жив и свободен — съобщи мрачно той.
Битърблу седна отново до камината с омекнали колене.
— Каза ми само добрата новина, нали? — попита тя, разтълкувала думите му. — Свободен е, но се крие. Жив е, но е ранен. И короната не е у него. Тежко ли е пострадал, Гидън?
— Не повече от обикновено, кралице. Призори го видях на търговските докове. Слезе от Зимния мост и пое невъзмутимо към двореца. Мина покрай мен, видя ме и кимна едва забележимо. Зарязах своята задача, за да го наглеждам. Доковете бяха оживени — на реката работата започва отрано. Той мина край малобройна група мъже, които товареха бриг. Ненадейно трима от тях го последваха. Той ускори крачка. Единият хукна, затичах и аз и гонитбата започна. Не успях обаче да ги изпреваря. Саф и мъжете се счепкаха. Той видя, че ще изгуби схватката, измъкна короната изпод палтото си и я вдигна с две ръце пред очите на всички. Бях на две крачки от тях, когато я хвърли.
— Хвърли я? На теб? — попита обнадеждено Битърблу.
— В реката — отвърна Гидън, отпусна се до масата и разтърка лице с длани.
— В реката! — Битърблу проумя думите му след миг. — Защо всички хвърлят проблемите си в реката?
— Надвиха го. Щяха да му вземат короната — обясни Гидън. — За да отнеме на Спук и Фокс средството да те изнудват, го хвърли в реката и побягна.
— Изобличавайки себе си! — извика Битърблу. — Какво престъпление е да хвърлиш корона в реката?
— По-голямото престъпление е, че е била у него, преди да я хвърли в реката — уточни Гидън. — Монсийски страж, да не говорим за мнозината други свидетели, го видя. Стражът разпита тримата главорези на Спук и те съчиниха история как преследвали Саф и го нападнали, защото им откраднал нещо, което им дал преди месеци.