— Историята не е съчинена — поправи го мрачно Битърблу.
— Да. Предполагам — кимна Гидън.
— Признали са обаче, че короната е била у тях и са се опитвали да си я върнат?
— Да. Поели са вината. За да защитят Спук и Фокс, кралице, и да преиначат информацията. Главорезите на Спук са в затвора, но монсийските стражи няма да се задоволят, докато не заловят и Саф.
— Ще ги обесят ли?
— Вероятно. Зависи какво ще успее да направи Спук. Обесят ли ги, Фокс ще се погрижи семействата им да живеят охолно. Сигурно сделката е такава.
— Няма да позволя да обесят Саф — заяви Битърблу. — Къде е отишъл? В кулата на моста ли е?
— Не знам — поклати глава Гидън. — Останах да видя какво ще стане. Ще проверим, щом се стъмни.
— Ще чакаме цял ден? — смая се Битърблу. — Ще разберем едва през нощта?
— После отидох в печатницата, кралице — продължи Гидън. — Той не беше там, разбира се. Другите трима обаче бяха. Нямаха представа, че е възнамерявал да краде короната.
— Ще го убия.
— Те си имат свои проблеми. Снощи в печатницата лумнал пожар, кралице. Преди Саф да тръгне. Брен и двама лиенидски стражи пострадали от пушека, защото останали вътре да гасят огъня.
— Какво? Добре ли са? — извика Битърблу.
— Ще се оправят, кралице. Саф е извадил сестра си от къщата.
— Ще изпратя Мадлен. Хелда, ще се погрижиш ли? Ами печатницата, Гидън?
— И нея ще възстановят. Тилда обаче ми каза да ти предам, че ръкописните книги са изгорели, а за буквените шаблони ще се наложи да почакате. Вчера Брен работила цял ден и смятала да ви донесе няколко за одобрение, но не ги намират в бъркотията.
— О! — Хава остави чашата върху плочника пред камината, бръкна в джоба си и подаде нещо на Битърблу. — Това падна от вързопа.
Битърблу се вгледа в дребния предмет в средата на дланта й — дървен шаблон на първата буква от делийската азбука. Сви пръсти, изправи се и тръгна вцепенена към вратата.
В кабинета в кулата небето сияеше странно отвъд прозореца. Снегът се блъскаше в стъклата.
Тиел се обърна да я поздрави.
Спомни си думите му. _Ранмуд се е замесил в нещо ужасно. Мислех, че ще го вразумя, ако се опитам да разбера защо го е направил. Единственото ми обяснение е, че е полудял, кралице._
— Добро утро, кралице — поздрави Тиел.
Битърблу нямаше сили да се преструва. Безчувственото й тяло бе неспособно да поеме онова, което съзнанието й започваше да разбира.
— Само Ранмуд ли участваше, Тиел? — попита тихо тя.
— Какво, кралице? — Тиел замръзна на място и впи в нея стоманеносивите си очи.
Битърблу не искаше да се бори повече, не искаше да я гледат в лицето и да я лъжат.
— Помниш ли писмото, в което исках съвет от Рор как да обезщетя поданиците си? Поверих го на теб, Тиел. Изпрати ли го, или го изгори?
— Изпратих го, разбира се, кралице!
— Не го е получил.
— Понякога писмата се губят в морето, кралице.
— Да. А сградите пламват случайно и престъпниците се избиват безпричинно по улиците.
Освен объркване, по лицето на Тиел започваше да се изписва отчаяна безпомощност. В очите му се четеше ужас.
— Какво се е случило, кралице? — попита предпазливо той.
В същия момент Дарби влетя през вратата и му подаде бележка. Тиел я погледна разсеяно. Застина и я прочете по-внимателно.
— Кралице, тази сутрин призори — подхвана той все по-объркано — младият Даровит с лиенидските украшения — Сапфайър Бърч — е забелязан да бяга по търговските докове с короната ви. После я хвърлил в реката.
— Невъзможно — възрази с равен тон Битърблу. — Короната е в дневната ми.
Тиел сключи подозрително вежди.
— Сигурна ли сте, кралице?
— Разбира се. Бях там преди малко. Претърсват ли реката?
— Да, кралице…
— Но не са я намерили.
— Не, кралице.
— Няма и да я намерят, защото е в дневната ми. Сигурно е хвърлил нещо друго в реката. Знаеш отлично, че той ми е приятел. Приятел е и на принц По. Никога не би хвърлил короната ми в реката.
Тиел никога не бе изглеждал толкова смаян. Дарби я наблюдаваше с присвити и пресметливи очи — жълто и зелено.
— Ако е откраднал короната ви, кралице, наказанието е смърт чрез обесване — отбеляза той.
— Ще ти се понрави ли това, Дарби? Ще разреши ли проблемите ти? — попита Битърблу.
— Не ви разбирам, кралице — тросна се Дарби.
— Сигурен съм, че кралицата е права — намеси се Тиел. — Приятелят й не би направил такова нещо. Явно някой е сгрешил.
— Някой е допуснал много сериозни грешки — констатира Битърблу. — Връщам се в покоите си.
Спря в чиновническите кабинети и се взря в лицата на приближените си. Руд, писарите, стражите. Холт. Спомни си Теди с нож, забит в корема; Теди, който искаше просто да учи хората да четат. Представи си как Саф бяга от убийците, как го набеждават за убийство, как се гмурка в мразовитата вода, за да вади кости, а на брега го напада мъж с нож; как Брен се бори да спаси печатницата от огъня.