Помисли за администрацията си, устремила поглед към бъдещето.
_Но Тиел ми спаси живота. Холт ми спаси живота. Нещо не съм доразбрала. Хава ме лъже._
Седнал зад бюрото си, Руд впи очи в нейните. Битърблу си спомни шаблона на буквата, който стискаше в шепата си. Хвана го с два пръста и го показа на Руд.
Той присви учудено очи. После разбра и сведе глава. Заплака.
Битърблу се обърна и побягна.
Искаше да поговори с Хелда, с Гидън и Бан, но когато влезе в дневната, тях ги нямаше. Върху масата лежаха нови преводи и доклад, написан със спретнатия почерк на Дийт. В момента това бе последното, което искаше да види.
Изтича в преддверието, прекоси коридора и влетя в покоите на Хелда. Хелда обаче не беше и там. На връщане спря за миг, втурна се в своята спалня и коленичи пред сандъка на майка си. Вкопчи се в ръбовете на капака и насили сърцето си да побере думата за постъпката на Тиел. _Предателство._
_Мамо_, помисли си тя, _не разбирам. Как е възможно Тиел да е лъжец, щом си го обичала и си му вярвала? Помогнал ни е да избягаме, нали? Беше толкова мил и грижовен към мен и ми обеща повече да не ме лъже. Не разбирам какво става. Как е възможно?_
Външната врата се отвори с проскърцване.
— Хелда? — прошепна тя. — Хелда? — повтори по-силно.
Отговор не последва. Тя стана и тръгна към вратата на спалнята. Долови странен звук откъм дневната. Нещо метално тупна върху килима. Битърблу се втурна в преддверието и се закова на място. Тиел излезе тичешком от дневната. Той също я забеляза и спря. Държеше листове, очите му блестяха диво и засрамено. Впери ги в нейните.
— Откога ме лъжеш? — попита Битърблу.
— Откакто станахте кралица — прошепна той.
— И ти си като татко! — извика Битърблу. — Мразя те. Разби сърцето ми!
— Битърблу, прости ми за стореното и за това, което трябва да направя — отрони той.
И излезе.
38.
Тя влезе бързо в дневната. Короната лежеше върху килима, а листовете от Дийт ги нямаше.
Върна се пак в преддверието и излезе в коридора. Прекоси го почти до края и се върна. Претича край стъписаните си лиенидски стражи и задумка по вратата на Гидън. Не спря да блъска с юмруци, докато Гидън не отвори вратата, чорлав и бос, очевидно полузаспал.
— Отиди в библиотеката да провериш дали Дийт е в безопасност — разпореди тя.
— Добре — примигна объркано той.
— Видиш ли Тиел, спри го и не го пускай да ходи никъде. Разбра за дневниците и мисля, че се кани да направи нещо ужасно, Гидън, но не знам какво.
Тя хукна отново.
Влетя в чиновническите кабинети.
— Къде е Тиел? — попита.
Всички лица се обърнаха към нея. Руд се изправи и отговори тихо:
— Мислехме, че е при вас, кралице. Каза ни, че отива да ви намери и да говори с вас.
— Дойде и си тръгна. Не знам къде отиде и какви са намеренията му. Дойде ли тук, не го пускайте да си върви. — Битърблу се обърна към Холт, който седеше на стол до вратата, втренчен замаяно в нея. Сграбчи го за ръката. — Моля те, Холт, не го пускай никъде.
— Няма, кралице — обеща Холт.
Битърблу излезе от кабинетите, изпълнена със съмнение. Потърси Тиел в покоите му, ала не го откри и там.
Въздухът в големия двор я смрази. Стражи от пожарната команда влизаха и излизаха тичешком от библиотеката.
Битърблу се втурна след тях през димната завеса и видя Гидън, коленичил на пода над тялото на Дийт.
— Дийт! — извика тя и се хвърли до него; сабята й се блъсна в пода и изтрака шумно. — Дийт!
— Жив е — успокои я Гидън.
Разтреперана от облекчение Битърблу прегърна изпадналия в несвяст библиотекар и го целуна по бузата.
— Ще оцелее ли?
— Ударили са го по главата и ръцете му са ожулени, но това е всичко. Ти добре ли си? Изгасиха пожара, но пушекът не се е разнесъл.
— Къде е Тиел?
— Беше избягал, когато дойдох, кралице. Писалището гореше, а Дийт лежеше на пода зад него. Измъкнах го оттам. После изтичах в големия двор, извиках пожарната команда и откраднах палтото на някакъв клетник, за да гася пламъците с него. Съжалявам, кралице, но повечето дневници изгоряха.
— Няма значение. Спасил си Дийт — при тези думи тя за пръв път погледна Гидън и извика — дълбока рана зееше в скулата му.
— Котката ме нападна, кралице — обясни той. — Глупаво същество. Криеше се под горящото писалище.