От нея започваше много дълъг, много тъмен и влажен тунел.
Най-сетне го прекосиха и през прага на друга врата зърнаха да се процежда светлина.
— Почакай малко. Сега има много хора — предупреди я По.
— В източния коридор ли ще влезем? — попита Битърблу.
— Да. И ще тръгнем по тайния проход, който води до покоите на баща ти.
— Защо се прокрадваме тайно?
— Защото всички мислят, че си се върнала в двореца вчера, разказала си ни за Тиел и оттогава си в спалнята си — обясни По.
— За да не привлечем нечие внимание към кулата на моста.
— Да.
— И никой да не се почуди откъде знаете за Тиел.
— Да.
— Вече си казал на всички?
— Да.
_О, благодаря ти. Благодаря ти, че си ме отменил._
— Добре. Да вървим. По-бързо! — подтикна я По.
Светлината в коридора ги заслепи. Застанаха пред гоблен със зелена дива котка, зад който минаха през още една врата и пак потънаха в мрак. Нямаха лампа и докато се изкачваха по виещия се проход, По я предупреждаваше кога има стъпала.
Най-сетне се провряха под друг тежък гоблен и се озоваха в покоите на Лек. Битърблу изкачи запъхтяна стълбите. По почука на вратата. Чуха как в ключалката се превърта ключ. Вратата се отвори и Битърблу се притисна в обятията на Хелда.
40.
Пакетите с морска билка бяха в шкафчето в банята й. Не си бе представяла, че ще се чувства толкова объркана първия път, когато се наложи да ги изпие.
Тя се върна в коридора и влезе в дневната.
— Баня и закуска, преди да се срещнете със служителите си, ще ви се отразят добре, кралице — посъветва я с благ глас Хелда. — Чисти дрехи, за да започнете на чисто.
— Невъзможно е — промърмори Битърблу.
— Необходима ли ви е Мадлен, кралице?
Искаше да види Мадлен, но нямаше основателна причина.
— Не, предполагам.
— Дали да не я извикам за всеки случай, кралице?
Хелда и Мадлен й помогнаха да отмие във ваната потта и мръсотията, да си измие косата, да съблече старите дрехи и да облече чистите. Мадлен говореше тихо и познатият й, странен акцент връщаше Битърблу към действителността. Запита се дали по тялото й има следи от нощта със Саф и дали Мадлен и Хелда ще разберат. Или следи от борбата с Тиел? Беше й все едно, стига да не й задават въпроси. Усещаше смътно, че въпросите ще раздробят защитната й черупка.
— Как са Брен и стражите? — осведоми се тя.
— Още са на легло, но ще се оправят — отвърна Мадлен. — Днес пак ще намина при Брен.
— Обещах новини на Саф — каза Битърблу.
— През нощта Лорд Гидън ще нагледа Сапфайър, кралице. Той ще му предаде новините.
— Добре ли е Дийт?
— Посърнал е, но иначе се възстановява — отговори Мадлен.
Битърблу не очакваше закуската да й се отрази благотворно. Ала не излезе права и изпита ново чувство за вина. Не биваше толкова лесно да изпитва удоволствие от храната. Струваше й се нередно да иска да живее, щом Тиел е искал да умре.
В лечебницата двамата й лиенидски стражи приеха с признателност посещението и благодарностите й.
Дийт седеше, подпрян на възглавници и с превързана глава.
— Изгубихме много незаменими книги, кралице. Мадлен ми забранява да работя, докато главата не спре да ме боли, но според мен ме боли от бездействие.
— Едва ли, Дийт. Ударили са те по главата — напомни му нежно Битърблу. — Разбирам те обаче. Каква работа би предпочел?
— Останалите дневници, кралице — оживи се той. — Онзи, който превеждах, не изгоря, а лорд Гидън ми каза, че има още няколко оцелели. У него са. Искам да ги видя, кралице. Бях на крачка от истината. Според мен част от странните му постройки и подобрения в двореца и в града са опит да съживи друг свят тук. Вероятно света, откъдето произхожда. Опитвал се е да преобрази нашата земя като другата, откъдето е шареният плъх. Възможно е там медицината да е напреднала много и затова да е създал безумната си болница.
— Дийт, докато си четял за болницата, хрумвало ли ти е някога, че не той, а приближените му са наранявали жертвите, а Лек ги е наблюдавал? — попита тихо Битърблу.
Дийт присви очи.
— Това би обяснило някои неща, кралице. Лек споменава за жертви, които „пази за себе си“. Възможно е да е делил останалите с други насилници.
— Насилниците също са негови жертви.
— Да, разбира се, кралице. Всъщност той говори за „моменти, когато хората му осъзнават какво правят“. Досега не ми беше хрумвало — добави мрачно, — кои са те и какво точно са правели.
Думите му й припомниха какво предстои. Тя стана с изопнато лице, окуражавайки се мислено.