_Как ще се погрижа за всички?_
— Предстои ни много работа — подхвана тя. — Да градим и да разрушаваме. Ще ви разделя на екипи и на всеки ще възложа задача. В екипите ще има нови хора. Монсийци извън администрацията. Ще им докладвате и ще си сътрудничите. Ще включа външни лица, защото не ви вярвам. — Тя спря, позволявайки на острата, необходима стреличка да жегне всекиго. _За да възвърнат силите си, трябва да спечелят отново доверието ми._ — Всички обаче имате възможност да извоювате отново доверието ми. Няма да ви принуждавам да си спомняте зверствата от времето на Лек. Други, които не е наранявал пряко, ще ми помогнат. Няма да позволя на никого да ви търси сметка или да ви тормози заради нещата, извършени по принуда. Лично аз ви прощавам и за престъпленията, които сте извършили по-късно. Другите обаче вероятно няма да ви простят и те също имат право да получат справедливост. Предстоят ни трудни и объркани дни. Разбирате ли го?
В нея отново се втренчиха поразени лица. Някои кимнаха.
— Доколкото е възможно, ще ви помагам. Ако има съдебни процеси, ще свидетелствам във ваша полза, защото знам, че малцина са упражнявали истинска власт, а дълги години Лек ви е принуждавал да му се подчинявате безпрекословно. Вероятно в момента умеете единствено да се подчинявате. Не сте виновни. И още нещо — добави тя. — Казах, че няма да настоявам да си спомняте времето на крал Лек. Има обаче хора, които виждат смисъл в това. Истината им е необходима, за да се възземат. Не ви отнемам правото да се излекувате по свой начин, но няма да се месите и в оздравяването на другите. Наясно съм колко се разминават средствата за изцеление. Схващам противоречието. Но няма да ви позволя да прикривате с нови престъпления престъпленията на Лек. Ще се обърна срещу всеки, продължил репресиите. Разбирате ли?
Битърблу погледна всекиго, търсейки отклик. Недоумяваше и се срамуваше как толкова години е работила с тези мъже, без да проумее колко красноречиви са лицата им. Сега те зависеха от нея — четеше го в очите им. Не съзнаваха, че чуват просто празни думи и екипите съществуват само във въображението й. Все едно им нареждаше да построят замък от въздух.
Е, все отнякъде трябваше да започне. Да покажеш доверие навярно бе по-важно, отколкото да го чувстваш.
— Холт?
— Да, кралице — отвърна пресекливо той.
— Погледни ме, Холт. Ще ти възложа задача — на теб и на войници от кралската стража по твой избор.
Холт впери очи в нейните.
— Готов съм на всичко, кралице.
Битърблу кимна.
— От другата страна на Крилатия мост има пещера. Племенницата ти знае как да я намери. Там е леговището на Спук и на внучката й Грей, позната ти под името Фокс. Късно през нощта, когато и двете са в пещерата, искам да арестувате и тях, и стражите им. Ще конфискувате всичко вътре. Говори с Гидън. Той също има сведения за пещерата. Ще ти обясни как я охраняват и къде са входовете.
— Благодаря, кралице — разплака се отново Холт. — Благодаря ви, че ми поверявате задачата.
После Битърблу погледна към двамата си съветници — Руд и Дарби — и осъзна, че й предстои още по-тежък разговор.
— Елате горе с мен — нареди им тя.
— Седнете — подкани ги.
Дарби и Руд се отпуснаха съкрушени на столовете. Руд хлипаше. Дарби се потеше и трепереше. И те скърбяха като нея. Ала колкото и неприятно да й беше, нямаше връщане назад.
— Долу споменах, че според мен малцина са упражнявали истинска власт. Но вие двамата сте били сред тях, нали?
Не й отговориха. Започваше да й омръзва да посрещат въпросите й с мълчание.
— От самото начало вие измислихте стратегията да се гледа към бъдещето. За вас тя е означавала прикриване на миналото. Преди да го убия, Данзол намекна, че хартите от градовете всъщност са начин да ме лишите от възможността да потърся истината за случилото се в кралството ми. Аз му се изсмях, но точно това сте целели, права ли съм? Да погребем миналото и да се престорим, че поемаме по нов път. Същият интерес обслужва и амнистията за всички престъпления, извършени по времето на Лек. Саботирали сте училищата, защото е по-лесно да контролираш информацията, ако хората не умеят да четат. И най-лошото — взели сте на мушка всички, работещи срещу вас. Така ли е? Изчерпателно ли изредих машинациите ви? Отговорете ми — заповяда остро тя.
— Да, кралице — прошепна Руд. — Освен това ви засипвахме с документи, та да стоите в кулата и да не ви остава време за излишно любопитство.
Битърблу го погледна смаяна.
— Ще ми кажете как сте действали и кой още е замесен, освен мъжете долу. И кой е ръководел заговора.
— Ние го ръководехме, кралице — призна с немощен глас Руд. — Ние, четиримата ви съветници. Ние заповядвахме. И други обаче са замесени.