— Тиел и Ранмуд са главните виновници — обади се Дарби. — Те дадоха идеята. Кралице, уверихте ни, че ни прощавате. Обещахте да свидетелствате в наша полза, а сега ни се гневите.
— Дарби! — извика раздразнено тя. — Гневя се, разбира се! Лъжехте и ме манипулирахте. Набеждавахте за убийци приятелите ми! Една от тях пострада, защото се опитахте да изгорите печатницата й!
— Не искахме да я нараним, кралице — оправда се отчаяно Руд. — Тя печаташе книги и учеше хората да четат. Имаше ръкописи и шаблони на странни букви, които ни уплашиха и объркаха.
— И решихте да ги изгорите? И това ли е част от тактиката ви? Да унищожавате всичко, което не разбирате?
Съветниците й не проговориха. И двамата сякаш не присъстваха съвсем в кабинета й.
— Ще видя ли отново капитан Смит? — попита рязко тя.
— Искаше да ви разкрие истината, кралице — прошепна Руд. — Трудно му беше да ви лъже в очите. Тиел сметна, че капитанът вече е твърде слабо звено.
— Как е възможно да отнемате с толкова лека ръка човешки живот? — разяри се тя.
— По-лесно е, отколкото изглежда, кралице — призна Руд. — Изисква просто да не мислиш, да не чувстваш и да съзнаваш, че да нехаеш за хората, е единственото ти умение.
Трийсет и пет години. Битърблу не беше сигурна дали някога ще проумее какво са преживели. Не беше справедливо десет години след смъртта си Лек да продължава да убива. Лек измъчваше същите жертви, които бе тормозил някога; те извършваха ужасни злодеяния, за да заличат ужасни дела, останали в миналото.
— Какво се случи с лудия инженер? С Айвън? — попита тя.
— Ранмуд реши, че той привлича твърде много внимание към себе си и към състоянието на града, кралице — отвърна задавено Руд. — Вие също се оплакахте от некомпетентността му.
— А Данзол?
— О… — въздъхна Руд, — не знаем какво го прихвана, кралице. Лек имаше неколцина приближени, които канеше в болницата си. Данзол бе сред тях. Ние знаехме, разбира се, но не предполагахме, че е полудял и възнамерява да ви похити, за да поиска откуп. После Тиел се срамуваше, защото Данзол го разпитвал колко високо ви оценява администрацията, кралице. Хвърляйки поглед назад, Тиел се укоряваше, че не е схванал защо опипва почвата.
— Данзол е възнамерявал да поиска откуп от вас?
— Така мислим, кралице. Никой друг на света не би платил повече, за да ви освободи.
— Но как е възможно, след като целенасочено сте се опитвали да ме превърнете в безполезен фигурант?
— Нямаше да сте безполезна, кралице, след като заличим миналото. Вие бяхте нашата надежда! Вероятно трябваше да държим Данзол под око и да го въвлечем в заговора. Да го направим съдия или министър. Тогава сигурно нямаше да си изгуби ума.
— Какви ги приказваш? — смая се Битърблу. — Бях права, че Ранмуд е най-разсъдливият от вас. Той поне е разбирал, че планът ви няма да проработи, докато съм жива. Ще свидетелствам във ваша полза — продължи тя. — Ще свидетелствам колко неизличимо ви е повлиял Лек и как Тиел и Ранмуд вероятно са ви заставили да им станете съучастници. Ще се погрижа да се отнасят справедливо с вас. Но и двамата знаете, че във вашия случай съдебният процес е неизбежен. Убивали сте хора. Едва не удушиха и мен.
— Ранмуд е виновен! — възкликна трескаво Дарби. — Той прекрачи границата!
— Всички прекрачихте границата — възрази Битърблу. — Вразуми се, Дарби. Знаете, че нямам право да ви освободя. Как си представяте кралицата да потули престъпленията на съветници, заговорничили да убиват невинни монсийци и използвали администрацията й, за да осъществяват кроежите си? Невъзможно! И двамата отивате в затвора, както и всички сериозно замесени. Ще останете там, докато избера благонадеждни хора да разследват престъпленията ви, и безпристрастни съдии, които да вземат под внимание колко сте страдали. Ако ви оневинят и ви върнат на работа, ще уважа присъдата им. Но сега няма да ви помилвам.
Руд, закрил лице в шепи, дишаше тежко.
— Нямам представа как попаднахме в такъв капан — промълви той. — Не разбирам. Не проумявам какво се случи.
Битърблу имаше чувството, че думите й излизат от дълбока, празна, безмилостна и глупава дълбина, но все пак ги изрече.
— Искам и двамата да напишете как сте действали, какво сте направили и кой друг е бил замесен. Руд, ти седни зад моето писалище — посочи му листове и перодръжка. — Дарби, ти ще използваш писалището на Тиел. Не обменяйте информация. За ваше добро е обаче показанията ви да съвпадат.
Терзаеше се, че е принудена толкова очевидно да изрази недоверието си. Не се радваше, че ще се лиши от двамина, чиито тела и умове са й нужни, за да задвижват администрацията й. И колко се ужасяваше, че ги изпраща в затвора! Единият имаше семейство и — някъде дълбоко в себе си — нежна душа, а другият не намираше спасение дори в съня.