Приятелите й я изслушаха и започнаха да правят предложения. Битърблу чертаеше схеми и писането я успокояваше — думите, стрелките, таблиците придаваха осезаемост на идеите. _Бях си съставила кратък списък_, помисли си тя. _Всичко, което не знаех, се побираше на лист хартия. Изглежда смешно, защото цялото кралство се оказва карта в реален мащаб, която тепърва ще опознавам._
— Да поговорим ли с всички долу, за да разберем какви са интересите и уменията им? — попита тя.
— Да, кралице — съгласи се Хелда. — Сега ли?
— Да, защо не?
— Съжалявам, кралице, но се налага да тръгвам — обади се Гидън.
Битърблу погледна изумено часовника, неспособна да повярва, че трите часа на Гидън са изтекли.
— Къде отиваш?
Гидън се втренчи смутено в Хелда.
— Гидън? — повдигна вежди Битърблу, изведнъж обзета от съмнения.
— Заминава по работа на Съвета — увери я Хелда. — Не е свързана с никого в Монсий, кралице.
— Гидън, аз винаги ти казвам истината — укори го Битърблу.
— Не съм излъгал! — възмути се той. — Не съм продумал! — Гневните искри в очите на Битърблу не угаснаха и той добави: — По-късно ще ти кажа. Вероятно.
— Ммм… дали е възможно да включите и други в споразумението с лорд Гидън? — осведоми се Хелда.
— Не съм лорд! — поправи я Гидън.
— Моля ви… — Битърблу усети, че я разсейват. — Гидън, изпрати горе някой чиновник или страж. Гледай да изглежда годен да участва разискване.
Така започнаха разговорите със стражите и чиновниците. Идеите се натрупваха по-бързо от купчините листове върху писалището. Разрастваха се във всички посоки и измерения — превръщаха се в скулптура, в замък.
После всички си тръгнаха, за да се заловят със задачите си, а тя остана сама, объркана и отново изгубила вяра.
Рафин, Бан и По дойдоха късно да вечерят с нея. Битърблу седеше мълчалива между тях и гласовете им отмиваха тревогите й. Хелда е в стихията си, когато се заяжда с млади хора, помисли си тя. Особено с красиви младежи.
После се появи Гидън с новини от Саф.
— Отегчен е до смърт и е загрижен за сестра си. Но ми разказа подробно за пещерата на Спук, а аз предадох сведенията на Холт.
— След като арестуват Спук и Фокс — обади се тихо Битърблу, включвайки се за пръв път в разговора, — ще пуснем ли Саф да излезе от кулата? Навярно зависи от това, колко охотно ще проговорят Спук и Фокс. Продължавам да се съмнявам в монсийската стража. — _Щях да се чувствам по-добре, ако короната беше у мен._ — Изпълни ли задачата на Съвета, Гидън?
— Убедих шпионин на крал Тигпен да не се връща в Естил — отговори Гидън.
— Как успя? — учуди се Битърблу.
— Уредих му ваканция в Лиенид — обясни Гидън.
Посрещнаха думите му с одобрителни възгласи.
— Браво! — Бан го потупа по рамото.
— По своя воля ли ще отиде в Лиенид? — попита Битърблу, учудена защо изобщо се интересува.
— Всички харесват Лиенид! — възкликна По.
— Отварата за повръщане ли използва? — Рафин тупна развълнувано с юмрук по масата и сребърните прибори издрънчаха. Гидън кимна и сътрапезниците го възнаградиха с овации.
Битърблу седна мълчаливо на дивана. Време беше за лягане, ала как да остане сама в тъмната спалня? Как да се изправи срещу самотната си, изтерзана душа?
Нямаше кой да я прегръща, докато заспи, но имаше гласовете на приятелите си. Те щяха да я обгърнат като дланите на Саф или като ръцете на Катса, когато спяха в замръзналата планина. Катса. Колко болезнено усещаше липсата й! Колко остро въздейства понякога нечие присъствие или отсъствие. Тази нощ би се борила с По за прегръдката на Катса.
Бе забравила, разбира се, сънищата.
Сънува, че ходи от покрив на покрив в града си. Разхождаше се по покрива на двореца. Стъпваше по края на стъкления покрив на кулата, където се намираше кабинетът й, и виждаше всичко наведнъж — сградите, мостовете, хората, които се опитваха да бъдат силни. Слънцето я стопляше, ветрецът я разхлаждаше, нямаше болка и не се страхуваше да се изправи на покрива на света.