От силата на жената въздухът се нагнетяваше.
— Какво ни причиняваш? — прошепна Битърблу.
— Тя те разбира, Битърблу, макар да не говори езика ни — намеси се Катса. — Може да ти отговори, но само с твое разрешение, защото го прави мислено. Все едно е в ума ти.
— О… Не. В никакъв случай — отстъпи назад Битърблу.
— Тя просто разговаря, Битърблу — обясни й нежно Катса. — Не краде мислите ти и не ги променя.
— Ала при желание би могла — възрази Битърблу, защото бе чела историите на баща си за жена като нея с отровно съзнание.
В двора зад нея прииждаха прислужници, чиновници, стражи, Гидън, Бан, Рафин, Хелда, Хава, пекарката Анна, ковачът Орник, Даян градинарката, Фрогат, Холт. Всички се взираха с удивление в жената, която сякаш излъчваше сияние.
— Тя не иска да променя мислите ти, Битърблу — настоя Катса. — Не иска да променя ничии мисли. А и казва, че не би успяла да промени твоите, защото имаш добър, силен ум, затворен за нея.
— Упражнявала съм се — отвърна Битърблу с тих, твърд глас. — Как действа силата й? Искам да знам точно как действа.
— Битърблу, разбирам те, но не е ли редно първо да ги поздравиш и да ги поканиш вътре, за да се стоплят — намеси се По с тон, който й подсказваше, че навярно е твърде неучтива. — Извървели са дълъг път, за да дойдат при теб. Сигурно се нуждаят от почивка.
Битърблу наруга мислено сълзите, стичащи се упорито по страните й.
— Забрави ли какво се случи през последните няколко дни, По? — попита с равен глас тя. — Извинявам се за нелюбезността, но Катса е довела жена, въздействаща върху съзнанието, в дворец, чиито обитатели са твърде уязвими и податливи на влияние. Огледай се — ръката й описа дъга, за да посочи оживения двор. — Мислиш ли, че за тях е добре да стоят тук, втренчени празно в нея? Всъщност нищо чудно да предотврати самоубийствата — додаде горчиво, — ако наистина идва с мир.
— Самоубийства ли? — удиви се Катса.
— Отговорна съм за тези хора — продължи Битърблу. — Няма да я поканя в замъка си, докато не разбера коя е и как действа силата й.
Решиха да го обсъдят в библиотеката: Битърблу, приятелите й от Съвета, делсийците и пикийците, далеч от любопитни погледи и празни, запленени умове. Заобикаляйки унищоженото му писалище, Битърблу си спомни, че Дийт е в лечебницата.
Странниците не изглеждаха нито изненадани, нито обидени от негостоприемството на Битърблу. Ала когато ги въведе в нишата си, те се втренчиха, ококорени, в гоблена и си зашепнаха с думи, чийто смисъл убягваше на Битърблу, макар да познаваше звученето им. Жената със силата се развълнува, сграбчи ръката на един от придружителите си и му даде знак да каже нещо на Битърблу. Мъжът пристъпи напред, поклони се и проговори с тежък, но някак приятен акцент.
— Кралице Битърблу, простете… че не владея езика ви добре, но лейди Биер си спомня това — посочи гоблена. — Трогната е от…
Той замълча безпомощно.
Катса продължи с тих глас:
— Казва, че преди много години Лек я похитил, Битърблу, и убил неин приятел. Смята, че гобленът изобразява сцена от отвличането, защото й дал да облече бяло палто и прекосили гора с бели дървета. После тя избягала, борила се с него. Той пропаднал през процеп в земята и вероятно е прекосил тунела към Монсий. Тя иска да ти каже колко съжалява, че той се е върнал тук и е навредил на кралството ти. Делс открил седемте кралства преди петнайсет години и единственият известен им проход ги отвел в далечините източни предели на Естил. Не знаели какво се случва в Монсий. Съжалява, че е позволила на Лек да се появи тук и не е помогнала за отстраняването му.
Странно й беше да слуша как Катса превежда. Замълчаваше за дълго и през затишията Битърблу обмисляше смайващата история. После Катса я изумяваше с още по-удивителни думи.
— Как така се е върнал? — попита Битърблу.
Катса присви очи.
— Лейди Файър не разбира въпроса ти.
— Спомена, че през тунела се е върнал в Монсий — поясни Битърблу. — Позволила му да се върне. Значи Лек не е бил делсиец? Тя знае ли дали е монсиец?
— Аха… — Катса замълча да чуе отговора. — Лек не е делсиец. Не знае дали е монсиец. Дошъл обаче от някое от седемте кралства. В Делс няма Даровити — добави Катса от свое име. — Пристигането ми предизвика истински смут.
_Аз съм от седемте кралства_, помисли си Битърблу. _Несъмнено. Има ли надежда да съм монсийка? А тази странна, красива жена… Баща ми е убил приятеля й. Открили седемте кралства едва преди петнайсет години._