— Мъжът я нарече лейди Биер. Защо ти я наричаш лейди Файър, Катса?
— Биер е делсийската дума за огън — обясни дрезгав и познат глас зад гърба на Битърблу.
Битърблу се обърна и застана срещу библиотекаря си, който накуцваше, наклонен на една страна като поразен от стихия кораб. Носеше останките от делсийско-монсийския речник. Последните листове бяха унищожени, а запазените — омачкани. Червената корица чернееше.
— Дийт! Радвам се, че дойде! Чудя се… — Обърка се безнадеждно. — Най-добре да се запознаем и да седнем — предложи.
Последва ръкостискане, разчистиха ръкописите от писалището, донесоха столове и ги наредиха един до друг. Имената бяха забравени тутакси, защото се случваха твърде много неща. Те бяха деветима — трима изследователи, четирима войници, един лечител и жената, която изпълняваше ролята на посланик и на мълчалив преводач. Тя подкани Битърблу да я нарича Файър. Повечето пътници бяха по-тъмнокожи от загорелите от слънцето лиениди; само двама бяха по-светли, а един — мъжът, проговорил по-рано — беше с бяла кожа като Мадлен. Косите и очите им също бяха в различни, обикновени оттенъци. Все пак нещо във външността им — формата на лицата им? Израженията им? — ги открояваше. Битърблу се почуди дали и те намират някаква прилика между нея и приятелите й.
— Не разбирам… почти нищо — призна тя.
Лейди Файър проговори, а бледият мъж се опита да преведе думите й с приятния си, странен акцент.
— Планините са много високи — подхвана той. — Имахме… истории, но нямахме проход нито през тях, нито…
Той махна с ръка.
— Нито под тях — помогна му По.
— Да — кимна мъжът. — Преди петнайсет години…
Отново замлъкна объркано.
— Свлачище — обади се По — разкрило тунел. И сега историите вече не са истории.
— По… — Битърблу се разтревожи как той разкрива пред всички способностите си, макар да се преструва, че лейди Файър му говори безмълвно. А дали всъщност се преструва? Или тя наистина му говори мислено. Знае ли тогава лейди Файър каква Дарба притежава По? Не става ли така хиляди пъти по-опасна? Или… Битърблу разтърка чело. Дали тя самата, размишлявайки за По, не разкрива тайната му на лейди Файър?
По избута Катса и застана до Битърблу.
— Не се безпокой, братовчедке — успокои я той. — Преживя ужасни дни. Смятам, че след като осмислиш случилото се, ще разбереш колко е благотворно.
_Помня как преди време всички седяхме в кръг тук, на пода в библиотеката_, каза му наум тя. _Тогава светът бе далеч по-малък и пак ми изглеждаше прекалено голям. Всеки ден е от тежък, по-тежък._
Бледият мъж заговори отново. Обясни колко съжаляват, че са пристигнали в трудни времена. Битърблу вдигна очи и се вгледа въпросително в него.
— Гласът ти ми звучи някак познато — отбеляза тя.
— Да, кралице — съгласи се сухо Дийт, — защото напомня акцента на лечителката ви Мадлен.
_Мадлен_, помисли си Битърблу. _Да, колко странно е, че говори като Мадлен. Белокож е като нея и кехлибарените му очи напомнят нейните. И…_
_Моята Даровита лечителка Мадлен._
В Делс няма Даровити.
_Но Мадлен има само едно око._
Ето как една от опорите на Битърблу в този свят се разклати и Мадлен внезапно се превърна в странник.
— О… — отрони тя. — О, велики небеса… — Сети се за книгите в стаята на Мадлен и намери отговора на друг въпрос. — Дийт, Мадлен видя дневниците на Лек в спалнята ми, а после на рафта в библиотеката се появи речникът. На Мадлен е.
— Да, кралице — кимна Дийт.
— Каза ми, че идва от далечните източни предели на Естил — продължи Битърблу. — Доведете я. Кой ще я доведе?
— Позволете, кралице — обади се Хелда с мрачен глас и Битърблу се зарадва, че не е Мадлен.
Хелда се изправи и излезе с решителна крачка от стаята. Битърблу впи очи в гостите си. По лицата на всички се четеше смущение.
— Лейди Файър се извинява, Битърблу — каза Катса. — Неловко е да те хванат да шпионираш, но за съжаление е невъзможно да не шпионираш, както несъмнено разбираш.
— Разбирам, че имат интересно схващане за мирно посещение. Те ли са накарали Мадлен да си извади окото? — попита Битърблу.
— Не! — възрази пламенно лейди Файър.
— Мадлен изгубила окото си като дете. Експериментирала с течности и прах, който експлодирал. Така обаче се преструвала по-лесно.
— Но как лекува толкова добре? Всички лечители в Делс ли са талантливи като нея?
— Там медицинската наука е много напреднала, Битърблу — преведе Катса. — В Делс растат билки, непознати тук. Особено на запад, откъдето е Мадлен. В нейния край медицината е най-развита. По време на престоя й тук са я снабдявали с най-добрите делсийски лекарства, за да поддържа заблудата.