_Наука_, помисли си Битърблу. _Истинска наука. Искам и моето кралство да напредва така, благоразумно, без химери._ Ненадейно си спомни с умиление за хартиената птица на По, защото тя беше реална.
После Мадлен влезе в нишата. Първо отиде до лейди Файър и целуна ръката й, шепнейки на техния език. Сетне заобиколи масата и падна на колене пред Битърблу.
— Кралице — заговори задавено, свела глава, — надявам се да ми простите, че ви заблуждавах. Не ми беше приятно да ви подвеждам. Всеки миг, в който го правех, ми беше неприятен, но се надявам да ми позволите да остана ваша лечителка.
Тогава Битърблу разбра, че е възможно човек да лъже и същевременно да казва истината. Мамейки я, Мадлен бе лекувала чистосърдечно тялото и душата й.
— Мадлен. Изпитвам облекчение — призна тя. — Страхувах се да не те изгубя.
Разговориха продължиха. Представата на Битърблу за света никога не се бе разпростирала толкова нашироко и тя се чувстваше зашеметена.
Делсийците й описаха какво вълнение предизвикало откриването на света на запад от тях. Те познавали войната и кралят им не искал историята да се повтаря. Установили, че мнозина от владетелите на седемте кралства са войнолюбци и предпочели да събират сведения тайно, вместо да издават веднага съществуването си.
Опознавали и земите на изток.
— Пикийците имат могъща флота — обясни Катса. — Делсийците увеличават постепенно флотата си и проучват бреговете и водите си, Битърблу.
Бяха донесли географски карти. Набита, мускулеста жена на име Мидия им показа просторни равнини, морска шир и непроходими ледници на север.
— Мидия е известна мореплавателка, Битърблу — представи я Катса.
— Пикийка ли е, или делсийка?
— Майка й е делсийка, а баща й — пикиец — отговори Катса. — Родена е в Делс. Казват, че през последните десетилетия нациите им се сродяват.
Сродени нации. Битърблу обходи с поглед хората край масата, събрали се в библиотеката й — мидлънсци, лиениди, делсийци, пикийци, монсийци… и лейди Файър, откъдето и да произхождаше.
— Лейди Файър е „чудовище“ — прошепна Катса.
— Чудовище. _Озхалигх_ — повтори Битърблу.
Всички делсийци около масата впиха очи в нея.
— Извинете. — Битърблу се изправи и се отдалечи от масата. Откри тъмен ъгъл зад рафтовете и седна на килима.
Знаеше какво ще се случи. По щеше да дойде при нея или да й изпрати най-подходящия според него човек. Нямаше обаче да й помогне, понеже никой не бе подходящ. Не и сред живите. Не искаше да плаче на ничие рамо и да й нашепват окуражителни думи. Искаше да напусне този свят, да тръгне по поляна с диви цветя или сред гора с бели дървета, да не знае какъв ужас вилнее около нея, да бъде пекарка, а майка й да бродира. Възможно ли е да върне тази илюзия? Да я превърне в реалност?
Лейди Файър дойде при нея. Битърблу се изненада, че По е избрал нея. После погледна жената и се запита дали сама не я бе повикала.
Файър коленичи до Битърблу. Тя се уплаши внезапно, ужаси се от красивата, възрастна жена с пропукващи колене, облечена в кафяви кожи; ужаси се от мисълта как копнее да се взре в лицето й и да зърне майка си. Осъзна причината Файър да я заплени от пръв поглед — погледнеше ли лицето й, изпитваше обич, каквато бе изпитвала към майка си. А това не бе правилно. Майка й заслужаваше тази обич. Тя бе страдала, беше се борила и бе умряла заради нея. Тази жена не бе направила нищо. Просто бе влязла в двора на двореца й.
— Опияняваш ме с мними чувства към теб — прошепна Битърблу. — Разбрах силата ти.
В главата й прозвуча глас — не произнасяше думи, но й говореше ясно.
_Чувствата ти са истински. Но не ги изпитваш към мен._
— Напротив!
_Помисли, Битърблу. Ти обичаш пламенно и таиш тъгата на владетеля. Наблизо ли съм, присъствието ми изостря усещанията ти. Аз обаче съм само мелодията, Битърблу. Или гоблена на стената. Съживявам чувствата ти, ала не ги изпитваш към мен._
Битърблу се разплака отново, Файър й протегна кожения си кафяв ръкав да избърше сълзите си. Битърблу зарови лице в мекотата му, потъна в нея и за миг си позволи да попие близостта на това неповторимо същество, отзовало се на повика й и отвърнало с доброта на хапливите й думи.
— Ако поискаш, ще влезеш в съзнанието ми и ще видиш всичко, стаено там — прошепна Битърблу. — Ще го откраднеш или ще го промениш. Нали?
_Да_, отвърна Файър._Няма да ми е лесно обаче, защото си силна. Не го съзнаваш, но недружелюбното ти посрещане всъщност стопли сърцата ни, Битърблу. Надявахме се да си силна._