— Казваш, че не искаш да отнемеш съзнанието ни. Моето и на поданиците ми.
_Не затова съм дошла._
— Ще изпълниш ли една моя молба?
_Зависи каква е._
— Веднъж мама ми каза, че съм силна. — Битърблу затрепери. — Бях на десет години. Лек ни преследваше. Тя коленичи пред мен в заснежено поле, даде ми нож и ме увери, че имам сили да надмогна всичко, което ще се случи. Твърдеше, че имам сърце и разум на кралица. — Битърблу извърна лице за миг, защото нямаше да е лесно да изрече тази истина на глас. — Искам да имам сърце и разум на кралица — прошепна тя. — Искам го повече от всичко. Но всъщност се преструвам. Не намирам чувството у мен.
Файър я погледна безмълвно.
_Искаш да го потърся у теб._
— Искам просто да знам. Ако го има, ще изпитам дълбоко облекчение.
_Още сега ще те успокоя, че е там_, отвърна Файър.
— Наистина ли? — отрони Битърблу.
_Кралице Битърблу, да споделя ли с теб моето усещане за силата ти?_ — попита Файър.
Файър отведе съзнанието й в спалнята си. Лежеше в леглото, разплакана и потънала в скръб.
— Не изглеждам силна — констатира Битърблу.
_Почакай, бъди търпелива_, посъветва я Файър, все още коленичила до нея в библиотеката.
Битърблу се намираше в спалнята си, разплакана и потънала в скръб. Беше уплашена и сигурна, че е неспособна да оправдае очакванията на поданиците си. Срамуваше се от грешките си. Беше малка и покрусена, че всички я изоставят. Ядосваше се на хората, които си отиват, отиват, отиват. Сърцето я болеше заради мъжа на моста, който я предаде и напусна, и заради момчето, което знаеше, че скоро ще го последва.
После нещо в стаята се промени. Чувствата не се промениха, но Битърблу ги прие някак. Стана по-силна от тях, прегърна ги, зашепна им утешително и ги успокои. Тя беше плътта на стаята. Стаята дишаше, златните стени сияеха, изпълнени с живот, алените и златните звезди по тавана бяха истински. Тя бе по-голяма от стаята; обхващаше коридора, дневната и покоите на Хелда. Хелда бе там, уморена и угрижена, а артритът измъчваше пръстите й, стиснала куките за плетене. Битърблу прегърна и нея, успокои я и облекчи болката й. Растеше ли, растеше. Обзе външните коридори и взе в обятията си лиенидските стражи. После обви с длани кулата и уплашените, самотни и съсипани мъже в кабинетите. Обхвана долните етажи на замъка и малките дворове, Дворцовия съд, библиотеката, където бяха приятелите й и чуждоземците. Най-удивителното нещо — да откриеш нов свят! Хората от този свят сега седяха в библиотеката й, а Битърблу бе способна да побере чудото. Да прегърне приятелите си и сложните им чувства един към друг: Катса и По, Катса и Гидън, Рафин и Бан, Гидън и По. Да приюти и своите сложни чувства. Тя бе големият двор, където струеше вода, а по стъкления покрив падаше сняг. Беше художествената галерия, където се криеше Хава, а творенията на Беламю се изправяха като свидетелство колко преходна е жестокостта на Лек. В нея се побираха и кухните, където винаги царуваше шумна и трескава деятелност, и конюшните, където зимното слънце озаряваше гредите, а конете цвилеха и тръскаха гриви; оживотворяваше и залите за тренировка, където се потяха войниците, и оръжейницата, ковачницата, занаятчийския двор. Обгръщаше всички хора там. Тя беше земята, стените, мостовете, кулата, където се криеше Сапфайър, а Тиел бе сломил сърцето й.
Видя се — крехка, сразена духом, разплакана и отчаяна на моста. Усети всички хора в замъка и в града. Усети, че е способна да задържи всички в обятията си, да ги утеши. Беше огромна, съчувстваща, мъдра. Посегна към дребното момиче на моста и погали съкрушеното му сърце.
Пета част
Министерството на историите и истината
43.
_Краят на декември и януари_
Успокояваше я, когато толкова малка част от света изглеждаше ясна, да съставя списъци с неотложни задачи, а после да избира на кого да ги възложи. Успокояваха я срещите с помощниците й и разбираше — най-сетне — защо Хелда, Теди или Гидън са ги препоръчали. Разговорите с тях я успокояваха и я окуражаваха, че задачата навярно не е сред най-безнадеждните пет на земята. Нямаше и как да бъде, защото задачите бяха много повече от пет.
Хава изненада Битърблу с няколко наистина уместни препоръки. С новата главна тъмничарка например Хава се бе запознала на сребърните докове — монсийска Даровита на име Голди, отраснала на лиенидски кораб и станала командир на военноморския затвор в столицата на Рор. Върнала се в Монсий след смъртта на Лек, ала разбрала, че монсийската стража не наема жени за никаква работа, камо ли да ръководи затворите й. Голди притежаваше Дарба да пее.
— Новата ми главна тъмничарка е пойна птица — прошепна си Битърблу, седнала зад писалището. — Какъв абсурд!