По-абсурдно обаче изглеждаше в монсийската стража да не постъпват жени. Прие едното, за да промени другото. Промяната се оказа вълнуваща. Делсийците я съветваха по въпроса, защото в армията им от десетилетия служеха жени.
— Откакто си съюзник на Делс, Битърблу, естилската революция не ме тревожи толкова — призна По, изпънат по гръб на дивана в дневната й. — Избухне ли война, те са сериозна сила. Ще те подкрепят, ако възникнат проблеми.
— Значи вече не се страхуваш, че ще ме нападнат всеки момент?
— Продължавам да се боя. Грози те опасност заради Съвета.
— Аз съм кралица, По. Никога няма да съм в безопасност. Колкото до войната, делсийците не бих се намесили.
— Делсийците са се престрували, че не съществуват. Сега се държат като съседи. Ти очарова техния четец на мисли, което не става лесно.
— Едва ли е толкова трудно, щом Катса е очаровала теб.
— Не ме намираш за чаровна? — попита я Катса, която седеше на пода, облегнала гръб на дивана. — Дай място! — тя избута краката на По.
— Толкова ли е трудно да помолиш вежливо?
— Моля те вежливо поне от десет секунди, но ти си правиш оглушки. Хайде! Искам да седна — отсече тя.
По се престори, че се премества, но се претърколи от дивана и се просна върху нея.
— Колко предсказуемо — измънка Битърблу, когато двамата се сборичкаха върху килима.
— Файър е снаха на краля и мащеха на жената, която командва делсийската армия, Битърблу — извика По с лице, притиснато в килима. — Безценна приятелка е!
— Тук съм. Не е нужно да крещиш — отбеляза Битърблу.
— Крещя от болка! — извика той.
— Това писмо ме затруднява — промърмори Битърблу. — Какво да напиша на стар чуждоземен крал, за чието съществуване доскоро не съм подозирала, а моето кралство едва се крепи?
— Напиши му, че се надяваш да го посетиш! — извика По, който някак бе надделял в схватката и, възседнал Катса, притискаше раменете й в пода.
Битърблу въздъхна.
— Да му поискам ли съвет, Катса? Познаваш го. Как ти се стори?
Сега Катса седеше спокойно върху корема на По.
— Красавец е — каза тя.
Сломеният й съперник простена.
— Как го разкраси? Насини го с юмруци или го блъсна надолу по стълбите?
— Не бих блъснала седемдесет и шест годишен мъж по стълбите — вирна брадичка Катса.
— Е, тогава ще чакам с нетърпение да стана на толкова — примири се По.
— Не съм те блъскала по стълби — подсмихна се Катса.
— Ще ми се да видя как го правиш.
— Не се шегувай. Не е смешно.
— О, Катса…
Те се прегърнаха, а Битърблу подбели очи и продължи да се бори сама с писмото до крал Наш от Делс.
— Срещала съм много крале, Битърблу — погледна я Катса. — Наш е порядъчен мъж, заобиколен от почтени съветници. Петнайсет години са ни наблюдавали дискретно и са чакали да установим по-справедлив ред, вместо да ни завоюват. По има право. Помоли го да го посетиш. И е съвсем уместно да му поискаш съвет. Не съм се чувствала по-щастлива — добави с въздишка тя.
— Щастлива?
— Зарадвах се, че съм намерила земя, където не подпалват прибързано войни, с крал, който не е задник, а съседната Пикия също е миролюбиво кралство. Това променя съотношението на силите в света!
Предимството да пътуваш през тунел е, че не зависиш от времето. Делсийците имаха избор — да се върнат през зимата или да дочакат пролетта. Един ден обаче Файър призна на Битърблу, че съпругът й липсва.
Битърблу се опита да си представи що за мъж е той.
— Като теб ли е?
— Стар е като мен — усмихна се Файър.
— Как се казва?
_Бриган._
— Откога сте женени?
_Четирийсет и осем години._
Бяха в задната градина, защото Битърблу искаше да покаже на Файър как Беламю е изваяла майка й — неудържима и силна, превръщаща се в планински лъв. Битърблу спря, скръсти ръце и усети как ботушите й подгизват от снега.
_Какво има скъпа?_,попита я Файър.
— За пръв път чувам за двама души, живели толкова дълго заедно в хармония, без смъртта да ги раздели. Мисълта ме прави щастлива.
На Файър и липсваха два пръста. Когато го забеляза за пръв път, Битърблу се уплаши.
_Не ги е отрязал баща ти, успокои я Файър_, а после я попита слуша ли й се тъжна история.
Така Битърблу научи, че преди четирийсет и девет години Делс бил кралство без облик, възстановяващо се от голямо зло. Като Монсий.
_Татко също беше чудовище_, сподели Файър.
— Чудовище като теб ли? — учуди се Битърблу.
_Чудовище като мен_, кимна Файър. _В делсийския смисъл на думата. Беше красив мъж със сребърна коса и могъщ ум. Ала беше и чудовище в смисъла, който тук влагате в думата. Жесток човек като баща ти. Използваше силата си, за да унищожава другите. Унищожи краля и кралството ни. Затова дойдох при теб, Битърблу_.