— Защото баща ти е унищожил кралството ви? — обърка се Битърблу.
_Защото, когато чух за теб, сърцето ми се отвори_, обясни търпеливо Файър. _Почувствах, че знам срещу какво си била изправена и срещу какво се изправяш._
Битърблу разбра.
— Дойде да ме успокоиш ли? — отрони тя.
_Не съм млада, Битърблу_, усмихна се Файър. _Не дойдох да се поразтъпча. Слушай, ще ти разкажа историята._
Битърблу скръсти отново ръце и сведе глава, защото историята на Делс наистина се оказа тъжна, ала и я обнадежди в какво е възможно да се превърне Монсий след четирийсет и девет години и какво е способна да направи тя.
Файър изрече още нещо, което й вдъхна надежда. _Имкер_ — първото, истинското име на Лек.
Битърблу веднага отиде в библиотеката.
— Дийт? Пазим ли списъците с новородените в седемте кралства през годината, когато Лек се е появил на бял свят? Ще потърсиш ли дете, чието име звучи като Имкер?
— Име, което звучи като Имкер — повтори Дийт, втренчен в нея иззад новото си писалище, покрито с миризливи, прогорели свитъци.
— Лек казал на лейди Файър, че първото му име било Имкер.
— Чула е името преди петдесет години, не го е виждала написано, почти сигурно не е на нейния език и ви го е предала мислено петдесет години по-късно — изброи саркастично Дийт. — А аз трябва да си спомня всички подобни имена от списъците с новородени от всичките седем кралства, защото съществува минимална вероятност лейди Файър да е запомнила правилно името и то да е вписано в архивите ни?
— Знам, че си развълнуван колкото мен — отсече Битърблу.
Устните на Дийт трепнаха.
— Дайте ми време да си припомня, кралице.
_Когато ни посетиш_, каза й лейди Файър, _ще видиш как Лек се е опитал да пресъздаде Делс тук. Няма да се натъжиш, надявам се. Кралството ни е красиво и не искам да ти причини болка._
Бяха в кабинета на Битърблу и гледаха към мостовете.
— Надявам се домът ти да ми хареса, щом напомня моя — отвърна Битърблу след известен размисъл. — Лек беше… какъвто беше. Успял е някак да придаде красота и причудливост на замъка. Не бих искала да го променям. В крайна сметка творците на Лек са създали изкуство, което разкрива истината. Започнах дори да оценявам безполезните мостове. Те съществуват сякаш безпричинно, единствено като паметник на истината за случилото се и защото са красиви.
Битърблу впери поглед в Крилатия мост, политнал в небето като синьо-бяла птица. После погледна към Чудовищния мост, където бяха изгорили тялото на майка й, и към огледалния Зимен мост, който отразяваше мразовитото сиво небе.
— Достатъчно основателни причини, предполагам — добави тя.
_Скоро ще заминем_, каза Файър. _Наистина ли ще изпратиш някого с нас?_
— Да — кимна Битърблу. — Хелда ми помага да реша кого. Не познавам повечето, Файър. Съжалявам, че не изпращам по-близки приятели. Те са заети с естилската революция и с моите проблеми тук. Боя се също, че чиновниците и войниците ми все още са твърде нестабилни да те придружат.
Трудно се описваше въздействието на Файър върху чиновниците и стражите й, а и върху поданиците й с по-податливи умове. Някои тя изпълваше с дълбоко умиротворение, други не се свъртаха на едно място. Битърблу се чудеше кое е по-добре. Хората й тепърва щяха да се учат да се чувстват удобно в съзнанието с.
_Един човек, когото познаваш, ни помоли да тръгне с нас_, каза Файър.
— Така ли?
_Моряк. Иска да участва в експедициите ни из източните морета. Разбрах, че имал неприятности със закона, Битърблу._
_А!_ Битърблу си пое дълбоко дъх, за да потисне тъгата и да приеме неизбежното. _Имаш предвид Сапфайър. Да, той открадна короната ми._
Файър изгледа мълчаливо дребничката Битърблу, притихнала пред прозореца.
_Защо ти открадна короната?_
_Защото ме обичаше, а аз го нараних_, прошепна безгласно Битърблу.
_Ще го посрещнем с отворени обятия_, увери я нежно Файър след миг.
_Грижете се за него._
_Разбира се._
_Той умее да подарява красиви сънища_, добави Битърблу.
_Красиви сънища?_
_Да. Такава Дарба притежава. Ако пожелаеш, ще ти подари най-прекрасните, най-утешителни сънища._
_Е, вероятно цял живот съм чакала да срещна твоя крадец_, каза Файър.
44.
През едно януарско утро, ден преди отпътуването на делсийците, Битърблу прочете поредния доклад на Дийт за превода на дневниците.
„Кралице, по моя преценка този дневник е от последната година на царуването на Лек. Споменава, че изпълнил заплахата си и убил Беламю“.
Фрогат доведе някого в кабинета й и тя дори не вдигна глава, защото периферното й зрение оприличи посетителя на По. После той се разсмя.