Очите й се стрелнаха към него.
— Скай!
— Помисли ме за По — ухили се сивоокият му брат.
Битърблу скочи на крака и го прегърна.
— Толкова се радвам да те видя! Защо никой не ми каза, че сте акостирали? Къде е баща ти?
— Реших аз да те известя — обясни той. — Изглеждаш чудесно, братовчедке. Татко е в Монпорт с половината лиенидска флота.
— О, да… Бях забравила — призна Битърблу.
Скай повдигна вежди и се усмихна още по-широко.
— Забравила си, че помоли татко да доведе флотата си?
— Не, не… Просто се случват много неща. Пристигна навреме да се запознаеш с делсийците, преди да заминат.
— С Кого?
— С Делсийците. Живеят в кралство на изток под планините.
— Битърблу, какви ги приказваш? — попита колебливо Скай.
Тя го улови за ръката.
— Да отидем да намерим По. Ще ти разкажа всичко.
Срещата между По и Скай и достави ненадминато удоволствие. Не разбра защо сърцето й се изпълни с такава радост, когато двамата братя се целунаха и прегърнаха, ала почувства, че светът не е безнадежден. Бяха в покоите на Катса, където Катса, По и Гидън разискваха положението в Естил. След размяната на поздравления и обяснения По прегърна Скай през рамо и го отведе в съседната стая. Затвори вратата.
Катса ги проследи с поглед. После скръсти ръце и ритна фотьойла.
Гидън я остави да порита мебелите, стените и пода и накрая отбеляза:
— Скай обича По. Няма да спре да го обича.
Катса се обърна към Гидън с просълзени очи.
— Ще се ядоса.
— Ще му мине.
— Така ли? На някои хора не им минава — заяви тя.
— Иска ми се да вярвам, че разумните не се гневят вечно.
Катса го изгледа странно, но не отговори. Скръсти отново ръце и заподритва каквото й попадне.
Макар и неохотно, Битърблу пое към кулата си. Имаше среща с Теди. Искаше да го попита дали ще пожелае да работи в новото й Министерство на образованието като официален представител на града. На свободна практика, разбира се. Не би го лишила от любимото му занятие.
Хаосът в монтийската стража отклоняваше временно Битърблу от тревогите й за короната. Макар и със свито сърце, тя позволи на Саф да се прибере у дома. Короната обаче наистина липсваше. Лежеше на дъното на реката, а имаше и свидетели. Точно сега, когато Дворцовият съд се стремеше да възстанови почтеността си, не изглеждаше редно Битърблу да лъже или да фалшифицира улики за изгубената вещ.
Не беше виждала Саф от нощта на моста. Сутринта той щеше да замине с делсийците. Затова след залез-слънце Битърблу се втурна през заснежения град към печатницата.
Теди отвори вратата, усмихна се, поклони се и отиде да извика Саф. Тя чакаше в печатницата. Зъзнеше. Предната стена и част от тавана бяха покрити с грубо одялани дъски, между които проникваше мразовит въздух. Студената стая миришеше на изгоряло; повечето мебели липсваха.
Саф влезе тихо и застана пред нея с ръце в джобовете. Гледаше я някак срамежливо и не продумваше.
— Утре заминаваш — наруши мълчанието тя.
— Да — кимна той.
— Саф, искам да ти задам един въпрос.
— Да?
Тя вдигна поглед и се взря в меките му очи.
— Ако нямаше неприятности с короната, пак ли щеше да тръгнеш?
Очите му заблестяха още по-меко.
— Да.
Знаеше отговора, преди да го попита. Ала все пак я заболя да го чуе, изречен гласно.
— Мой ред е. Би ли се отказала от трона заради мен?
— Не, разбира се.
— Ето, зададохме си един и същи въпрос.
— Не сме.
— Напротив — възрази той. — Ти ме помоли да остана, а аз — да дойдеш с мен.
Тя пристъпи замислено към него и улови ръката му. За миг си поигра с пръстените му и в студената стая попи топлината на кожата му. После, подчинявайки се на тялото си, го целуна, любопитна какво ще се случи. Той отвърна на целувката. Сълзи рукнаха по лицето й.
— Това е едно от първите неща, които ми каза — прошепна тя. — Че ще заминеш.
— Смятах да тръгна по-скоро — отговори тихо той. — Обмислях да се спася с бягство, когато положението с короната се затегна. Ала сърце не ми даде да се разделим като врагове.
— Радвам се, че остана.
— Получи ли съня си?
— Ходя по върха на света и не се страхувам. Красив сън, Саф.
— Кажи ми какъв друг сън искаш.
Искаше хиляди сънища.
— Нека сънувам, че се разделяме като приятели.
— Това не е сън, истина е.
* * *
Битърблу се върна в замъка късно вечерта. Влезе в покоите си и взе замислено фалшивата корона. Разгледа я и отиде да намери Катса.
— Ще ми помогнете ли с По? Имам особена молба.
Още по-късно Гидън дойде да я повика.