— Къде ходиш нощем, Ранмуд? — попита го тя на другата сутрин.
— Къде ходя ли, кралице? — присви очи той.
— Да, излизаш ли късно? Чувам, че излизаш. Прости ми, но съм любопитна.
— От време на време имам срещи в града, кралице. Късни вечери с лордове, които искат да разговарят с министрите ви, или ръката ви, например. Задачата ми е да ги позабавлявам и да ги отпратя любезно.
_В полунощ, със съдия Куол и с Холт?_
— Придружава ли те охрана?
— Понякога — Ранмуд се плъзна от перваза на прозореца и застана пред нея. Красивите му тъмни очи блестяха заинтригувано. — Защо ми задавате такива въпроси, кралице?
Задаваше му ги, защото не можеше да зададе въпросите, които искаше. Истината ли ми казваш? Защо чувствам, че ме заблуждаваш? Посещаваш ли Източния град? Слушаш ли историите? Ще ми обясниш ли всичко, което виждам нощем и не разбирам?
— Защото настоявам да вземаш страж, ако се налага да излизаш късно — излъга Битърблу. — Тревожа се за безопасността ти.
Усмивката на Ранмуд я заслепи — широка и бяла.
— Каква милозлива кралица сте! — похвали я толкова снизходително, че тя се затрудни да запази милозливото си изражение. — За ваше успокоение ще ме придружава войник.
През следващите няколко нощи тя излизаше сама, невидима за своите лиенидски стражи, които почти не я поглеждаха, задоволявайки се само с пръстена и паролата. После, на седмия ден, откакто ги бе видяла да крадат водоливника, отново се натъкна на Теди и Даровития му приятел.
Тъкмо откри трето място за истории близо до сребърните докове, в мазето на стар, разнебитен склад. Свита в тъмен ъгъл с питие в ръка, тя се сепна, забелязала как Саф се отправя решително към нея. Изгледа я празно, все едно я вижда за пръв път. После застана до нея и насочи вниманието си към мъжа върху бара.
Разказваше история, която Битърблу никога не беше чувала, а не успяваше да се съсредоточи, притеснена да не би Саф да я е забелязал. Главният герой бе моряк от островното кралство Лиенид. Саф изглеждаше погълнат от историята. Наблюдавайки го крадешком, Битърблу зърна блесналите му от задоволство очи и направи връзка, убягвала й досега. Веднъж бе плавала с кораб; с Катса бяха избягали в Лиенид, за да се спасят от Лек. Бе видяла също как Саф се катери по източната стена. Внезапно походката му, загорялото лице и изсветлялата от слънцето коса, й се сториха съвсем познати. Плавните му движения и блясъкът в очите му й напомниха мъжете на кораба, ала не обикновените моряци. Битърблу се почуди дали Саф не е от юнгите, които се катерят доброволно до върха на най-високата мачта, щом се разрази буря.
Запита се какво търси той толкова далеч на север от Монпорт и, отново, каква е Дарбата му. Съдейки по насиненото му чело и ожулената скула едва ли имаше талант да се бие или да оздравява бързо.
Теди лъкатушеше между масите, понесъл по халба във всяка ръка. Подаде едната на Саф и се настани от другата страна на Битърблу. С две думи — уловиха я в капан, понеже столът й се намираше в ъгъла.
— Учтиво е да ни кажеш името си, след като ние се представихме — прошепна й Теди, хвърляйки й кос поглед.
Присъствието на Саф не я притесняваше толкова, когато Теди беше наблизо, достатъчно близо да забележи мастилените петна по пръстите му. Теди приличаше на книжар или на писар, във всеки случай на човек, който не би се преобразил внезапно в престъпник.
— Учтиво ли е двама мъже да приклещват жена в ъгъла?
— Теди би те уверил, че се грижим за безопасността ти — отвърна Саф с отчетлив лиенидски акцент. — Лъжа е. Просто те подозираме. Не се доверяваме на хора, дошли да слушат истории предрешени.
— О, стига! — възкликна Теди по-високо и неколцина до него му изшъткаха. — Говори от свое име — сниши глас той. — Аз наистина съм загрижен. Избухват свади. По улиците се разхождат луди и крадци.
Саф изсумтя.
— Крадци, а? Най-добре спри да бръщолевиш, та да чуем историята. Затрогна ме.
— Бръщолевя? — повтори Теди и очите му грейнаха като звезди. — Бръщолевя. Ще го добавя в списъка си. Май съм го пропуснал.
— Комично — отбеляза Саф.
— О, не съм пропуснал комично.
— Исках да кажа, че е комично как така си пропуснал бръщолевя.
— Да, все едно ти да пропуснеш възможност да си счупиш главата, преструвайки се на прероден принц По — промърмори раздразнено Теди. — Писател съм — добави, обръщайки се към Битърблу.
— Млъквай, Теди — скастри го Саф.
— И печатар — продължи Теди. — Чета, поправям правописни грешки. Всичко, нужно на хората, стига да е свързано с думи.
— Наистина ли ти плащат да им поправяш правописа?