— Носят ми писма и аз ги превръщам в разбираемо четиво — обясни Теди. — Уча неграмотните как да подписват документи.
— Редно ли е да подписват документи, щом са неграмотни?
— Не, вероятно не, но работодателите, лордовете и лихварите ги задължават и те им се доверяват, защото не умеят да четат достатъчно. Ето защо аз им чета.
— Толкова ли са много неграмотните в града?
— Как мислиш, Саф? — сви рамене Теди.
— Трийсетима от сто могат да четат — отговори Саф, без да откъсва очи от разказвача. — А вие бърборите твърде шумно.
— Трийсет процента! — възкликна Битърблу, защото статистиката сочеше друго. — Сигурно са повече!
— Или си новодошла в Монсий, или не си излязла от магията на крал Лек. Или живееш в къртичина и се показваш само нощем — предположи Теди.
— Работя в замъка на кралицата — излъга Битърблу, импровизирайки гладко. — Вероятно съдя по хората там. Всеки, който живее под покрива й, чете и пише.
— Хм — усъмни се Теди. — Е, повечето хора в града четат и пишат, колкото да си въртят занаята. Ковачът може да прочете поръчка за ножове, фермерът знае как да обозначи щайгите си с етикети „боб“ или „царевица“. Напишат ли обаче историята, която слушаме в момента — Теди кимна с чорлавата си глава към разказвача, — ще я разберат навярно толкова, колкото твърди Саф. Едно от наследствата на Лек и причината да започна да пиша книгата си с думи.
— Книга с думи?
— О, да. Пиша книга с думи.
Саф докосна Теди по ръката. Веднага, едва ли преди Теди да успее да довърши изречението, двамата я изоставиха толкова бързо, че тя не успя да попита дали някога е писана книга без думи.
До вратата Теди я подкани с поглед. Тя поклати отрицателно глава, стараейки се да прикрие раздразнението си, понеже току-що бе забелязала как Саф измъква нещо изпод мишницата на непознат мъж и го пъхва в ръкава си. Какво ли откраднаха този път? Приличаше на навити на руло документи.
Няма значение. Каквото и да правеха двамата, не беше редно. Налагаше се да реши как да постъпи с тях.
Разказвачът подхвана нова история. Битърблу стъписано осъзна, че пак е за потеклото на Лек и възкачването му на трона. Тази нощ версията се отличаваше малко от предишната. Тя се вслуша съсредоточено с надеждата да чуе нещо ново, пропусната дума или картина, ключ, който ще се завърти в ключалката, ще отвори вратата и зад нея всичките й спомени и всички истории ще придобият смисъл.
Общителността им — по-точно общителността на Теди — я окуражи. Това на свой ред я ужаси, ала не достатъчно, за да спре да ги издирва през следващите нощи. _Крадци са_, напомняше си тя, когато ги зърваше в стаите за истории, разменяха си поздрави и по няколко думи. _Опасно е да се изпречвам на пътя на подли злосторници като тях._
Наближаваше краят на август.
— Теди, не разбрах каква книга пишеш. Нали всяка книга е с думи? — попита тя една нощ, когато двамата дойдоха при нея и всички се скупчиха в дъното на тъмната, претъпкана стая за истории до сребърните докове.
— Отбелязвам, че щом ще се виждаме толкова често и ти ни наричаш по име, трябва да измислим как да се обръщаме към теб — отвърна Теди.
— Наречете ми както искате.
— Чу ли, Саф? — Теди се наведе към Битърблу с грейнало лице. — Словесно предизвикателство. Но как да го приемем, след като не знаем нито как се изхранва, нито как изглежда под качулката?
— Наполовина е лиенидка — подсказа му Саф, впил очи в разказвача.
— Така ли? Виждал си я? — впечатли се Теди и наклони глава да се опита — безуспешно — да огледа лицето на Битърблу. — Тогава ще й дадем цветно име. Как ти звучи Червенозеленожълта?
— По-глупаво нещо не съм чувал. Звучи като чушка.
— Ами Сивата качулка?
— Първо, качулката й е синя, и второ, не е баба. Съмнявам се да е на повече от шестнайсет.
На Битърблу й омръзна Теди и Саф да я побутват отляво и отдясно и да я обсъждат шепнешком пред нея.
— Колкото вас съм — възрази, макар да подозираше, че не е. — По-умна съм и вероятно умея да се бия по-добре.
— Характерът й не е сив — констатира Саф.
— Несъмнено — съгласи се Теди. — Хвърля искри.
— Тогава да я наречем Искрица?
— Отлично! Значи те интересува книгата ми с думи, а, Искрице?
Абсурдното прозвище я поласка, смути и ядоса едновременно. Прииска й се да им отнеме правото на избор, ала беше късно и нямаше смисъл да се оплаква.
— Да.
— Е, по-точно се описва, предполагам, като книга за думите. Наричат ги речници. Броят се на пръстите. Съставя се списък на думите и се пише дефиниция за всяка. Искрица — произнесе тържествено той. — Дребно пламъче, например: „Заблудена искрица изскочи от огъня и подпали завесите“. Разбираш ли, Искрице? Читателите на речника ми ще научават значенията на думите.