— Да — кимна Битърблу. — Чувала съм за такива книги. Ала щом описват думите с думи, не е ли необходимо вече да знаеш значенията, за да ги разбереш?
Саф се изпъчи злорадо.
— С един удар Искрица разби на пух и прах книгата с думи на Теди.
— Добре де — въздъхна стоически Теди като човек, водил неведнъж подобен спор. — В абстрактен смисъл е вярно. Но на практика съм сигурен, че книгата ще е полезна. Искам да е най-изчерпателният речник, съставян някога. Пиша и книга с истини.
— Теди, върви да донесеш по още едно — прекъсна го Саф.
— Сапфайър ми каза, че си го видяла да краде — продължи безгрижно Теди. — Не го възприемай погрешно. Той краде само неща, които вече са били…
Саф го сграбчи за яката и думите заседнаха в гърлото на Теди. Саф не продумваше. Стискаше го за врата и го изпепеляваше с очи.
— … Откраднати — изгъргори Теди. — Ще отида да донеса по още една чаша.
— Ще го убия — заяви Саф, проследявайки го с поглед. — Рано или късно ще го убия.
— Какво искаше да каже? Как така крадеш откраднато?
— Да обсъдим твоите простъпки, Искрице — смени темата Саф. — Крадеш ли от кралицата, или само от нещастни непохватни пияници, които се опитват да си платят сметката?
— Ами ти? И по суша, и по море ли крадеш?
Саф се засмя тихо — за пръв път, откакто Битърблу го познаваше. Почувства се горда от себе си. Той отпи малка глътка от питието си, обходи с очи стаята и поразмисли, преди да отговори.
— Отгледаха ме лиенидски моряци на лиенидски кораб — призна най-сетне. — По-скоро бих си забил пирон в главата, отколкото да открадна от моряк. Истинското ми семейство е монсийско. Преди няколко месеца дойдох тук при сестра си. Срещнах Теди и той ми предложи работа в печатницата си. Устройва ме, докато ми се прииска да потегля отново на път. Ето. Чу историята ми.
— Големи отрязъци липсват. Защо си отгледан на лиенидски кораб, след като си монсиец? — Твоята липсва цялата. Не разменям тайните си за нищо. Щом си познала, че съм моряк, значи си работила на кораб — предположи Саф.
— Може би — сопна се Битърблу.
— Може би? — развесели се Саф. — Какво правиш в замъка на Битърблу?
— Пека хляб в кухнята — съчини си тя с надеждата да не я разпитва подробно за въпросните кухни, понеже не помнеше да ги е виждала.
— Майка ти ли е от Лиенид, или баща ти?
— Мама.
— С теб ли работи?
— Бродира за кралицата.
— Често ли я виждаш?
— Не и докато работим, но живеем заедно. Всяка нощ и всяка сутрин се виждаме.
Битърблу замълча, внезапно усетила необходимост да си поеме дъх. Стори и се красив сън наяве, който лесно би минал за истина. В дворцовата кухня сигурно работеше момиче, чиято майка е жива, докосва я всеки ден с мислите си, вижда я всяка вечер.
— Татко бе странстващ монсийски разказвач — продължи тя. — Едно лято заминал за Лиенид да разказва истории и се влюбил в мама. Довел я тук. Загина при случаен инцидент. Убиха го с кама.
— Съжалявам — каза Саф.
— Минаха години — прошепна Битърблу.
— И защо пекарка скитосва нощем и краде пари за пиене? Не е ли опасно?
Битърблу предположи, че въпросът взема на прицел ръста й.
— Виждал ли си лейди Катса от Мидлънс? — смръщи се тя.
— Не, но всеки знае историята й, разбира се.
— Опасна е, макар да не е едра като мъж.
— Вярно, но тя има Дарба да се бие.
— Катса научи много момичета от този град да се бият. Научи и мен.
— Значи я познаваш — Саф тупна чашата си върху тезгяха и се обърна към нея с блеснали от любопитство очи. — Виждала ли си и принц По?
— Понякога идва в двореца — махна неопределено с ръка Битърблу. — Исках да кажа, че умея да се защитавам.
— Готов съм да платя, за да погледам как двамата се бият — призна Саф. — Бих дал злато да ги видя как се изправят един срещу друг.
— Твое злато? Или чуждо? Мисля, че имаш Дарба да крадеш.
Обвинението явно развесели искрено Саф.
— Не притежавам обирджийска Дарба — ухили се той. — Не съм и Даровит четец на мисли, но знам защо се измъкваш тайно нощем. Обичаш истории.
Да. Не можеше да се насити на историите. Както и на разговорите с Теди и Саф, понеже и те бяха като историите, като среднощните улици и гробищата, като миризмата на пушек и сайдер, като порутените сгради. Като чудовищните мостове, извисени в небесата, които Лек бе построил безпричинно.
_Колкото повече виждам и чувам, толкова по-ясно осъзнавам колко не знам._
_Искам да знам всичко._
5.
Нападението в стаята за истории две нощи по-късно я свари напълно неподготвена.