Дори в моментите след него Битърблу не осъзнаваше, че се е случило и се питаше защо Саф е застанал закрилнически пред нея, стиснал ръката на качулат мъж, и защо Теди се е облегнал на Саф с помътен поглед и болнаво лице. Схватката беше толкова тиха и толкова яростно овладяна, че когато мъжът с качулката се отдръпна и Саф прошепна на Битърблу: „Дай рамо на Теди. Дръж се нормално. Просто е пиян“, Битърблу помисли, че Теди наистина се е напил. Едва когато излязоха от стаята, мъкнейки натежалото му тяло, разбра: проблемът не беше алкохолът, а ножът, забит в корема му.
Ако Битърблу се бе съмнявала дали Саф наистина е моряк, езикът му сега, докато носеше оцъкления си, дишащ на пресекулки приятел, изпари всичките й колебания. Саф остави Теди на земята, смъкна ризата си през глава и я раздра на две. С едно движение, което накара и Теди, и Битърблу да извикат, издърпа острието от корема му. После притисна сгънато парче от ризата върху раната и просъска на Битърблу:
— Знаеш ли къде се пресичат Уайт Хорс и Боу Стрийт?
Кръстовището се намираше близо до източната стена на замъка.
— Да.
— На втория етаж на сградата в югоизточния ъгъл живее лечителят Роук. Тичай да го събудиш и го доведи в печатницата на Теди.
— А тя къде е?
— До фонтана на Тинкър Стрийт. Роук знае къде е.
— Значи е на една крачка от тук. Няма ли лечител по-наблизо…
Теди се раздвижи и простена.
— Роук! — извика той. — Тилда… Кажете на Тилда и Брен…
— Роук е единственият лечител, на когото се доверяваме. Не губи време! Тичай! — пролая Саф на Битърблу.
Тя се обърна и хукна между дърветата с надеждата Дарбата на Саф — каквато и да е — да му помогне да опази Теди жив през следващите трийсет минути, защото толкова щеше да продължи маратонът й. Мислите й кръжаха трескаво. Защо мъж с качулка в стая за истории ще напада писател и крадец на водоливници и вече откраднати неща? Какво бе сторил Теди, та да искат да му отмъстят толкова жестоко?
После, след няколко минути бягане, въпросите секнаха, умът й се поохлади и тя започна да осъзнава колко отчаяно е положението. Битърблу разбираше каква опасност крият раните от нож. Катса я бе научила да ги нанася, а от братовчед си — принц Рафин, наследник на мидлънския трон и знахар — знаеше, че способностите на лечителите не са безгранични. Ножът бе забит ниско в корема на Теди. Белите му дробове, черният му дроб и вероятно даже стомахът му бяха непокътнати, но червата му сигурно бяха пробити. Това значеше смърт дори ако достатъчно умел лечител зашие прорезите, защото съдържанието на червата му навярно вече се изливаше в корема и щеше да причини инфекция — треска, подуване, болка — от каквато малцина се възстановяват. Ако се стигнеше, разбира се, дотам, а не издъхнеше от кръвоизлива.
Битърблу не беше чувала за лечителя Роук и нямаше как да прецени възможностите му. Познаваше обаче лечител, спасявал живота на хора с ножове в корема — личната й Даровита лечителка Мадлен, прочута с чудодейни лекарства и невероятни хирургически успехи.
Битърблу стигна пресечката на Уайт Хорс и Боу Стрийт, но продължи да тича.
Дворцовата лечебница се намираше на приземния етаж, източно от голямата градина. Чудейки се накъде да свърне, Битърблу се щураше като миша сянка по коридора. Решила да си опита късмета, протегна пръстена на Ашен пред лицето на монсийски страж, задрямал под стенен фенер.
— Мадлен? — попита тя. — Къде е?
Стреснат, мъжът прочисти гърло и посочи.
— Надолу по онзи коридор. Втората врата вляво.
След миг нахълта в тъмната спалня и раздруса лечителката си, изтръгвайки я от съня. Мадлен се събуди и замърмори странни, неразбираеми думи.
— Мадлен, кралицата е — прекъсна я остро Битърблу. — Събуди се и се облечи удобно, защото ще тичаме. Вземи всичко необходимо за човек с нож в корема.
Чу се шумолене, после блесна искра и Мадлен запали свещта. Скочи от леглото, впи в Битърблу единственото си кехлибарено око и се заклатушка към гардероба, откъдето измъкна чифт панталони. С краища на нощницата, усукани около коленете й, и с лице, по-бледо от нощницата, лечителката започна да хвърля в чанта стъкленици, пакети и страховити метални инструменти.
— Коя част на корема?
— Ниско долу и вдясно, мисля. Острието е дълго и широко.
— На колко години е пациентът, колко е едър и колко далеч отиваме?
— Не знам. На деветнайсет-двайсет. Нормално телосложение — нито висок, нито нисък, нито пълен, нито слаб. Близо до сребърните докове. Зле ли звучи, Мадлен?
— Да. Водете ме, кралице. Готова съм.
Не беше готова в традиционния дворцов смисъл на думата. Не си сложи превръзката на окото, която обичайно прикриваше празната й очна кухина, а бялата й коса стърчеше на възли и бухнали кичури. Напъха обаче краищата на нощницата в колана на панталоните си.