— Тази нощ няма да ме наричаш „кралице“ — прошепна и Битърблу, след като профучаха по коридора и заобиколиха тичешком храстите в големия двор. — Пекарка съм в дворцовата кухня и се казвам Искрица.
Мадлен изпуфтя изненадано.
— И най-вече не бива да казваш нито дума на никого какво се е случило тази нощ. Говоря ти като кралица, Мадлен. Разбираш ли?
— Разбирам кристално ясно — увери я Мадлен, — … Искрице.
На Битърблу й се прииска да благодари на моретата, задето са изпратили буйната, удивителна лечителка в двора й. Стори й се обаче твърде рано да отправя благодарности.
Втурнаха се към сребърните докове.
До фонтана на Тинкър Стрийт Битърблу спря задъхана и се завъртя в кръг, търсейки осветени прозорци и присвивайки очи към табелите над магазините. Тъкмо различи думите „Тедрън“ и „Печатница“ над тъмен свод, когато вратата се отвори и златото в ушите на Саф проблесна пред нея.
Ръцете му бяха окървавени до лактите, голите му гърди се спускаха и надигаха, а щом Битърблу дръпна Мадлен напред, паниката, изписана по лицето му, се превърна в гняв.
— Това не е Роук! — посочи към бялата грива на Мадлен — очевидно частта от анатомията й, изтъкваща най-ясно разликата.
— Това е Даровитата лечителка Мадлен — обясни Битърблу. — Сигурно си чувал за нея. Най-добрата е, Саф, най-доверената лечителка на кралицата.
Той се смая.
— Довела си лечителка на кралицата тук!
— Ще запази видяното в тайна, кълна се. Давам ти дума!
— Даваш ми дума? Та аз не ти знам истинското име!
Мадлен, по-млада, отколкото подсказваше косата й, и силна, както се полага на лечител, блъсна с длани гърдите на Саф и го тласна обратно в магазина.
— Истинското ми име е Мадлен и вероятно съм единствената в Седемте кралства, способна да спаси умиращия тук! А помоли ли ме това момиче да си мълча — посочи назад към Битърблу, — съм гроб! Сега се махни от пътя ми, глупако!
Сръга го с лакът да й направи път и тръгна към светлината, процеждаща се от открехнатата врата в дъното. Влетя през нея и я захлопна.
Саф се пресегна зад Битърблу да затвори вратата на магазина и ги потопи в мрак.
— Какво, в името на великите морета, се мъти в замъка ви, Искрице! — възкликна той горчиво, присмехулно, обвинително и с всички други противни чувства, които съумя да вложи в гласа си. — Личната лечителка на кралицата изпълнява заповеди на пекарка? Що за лечителка е всъщност? Не ми харесва акцентът й.
Саф миришеше на кръв и пот — кисела, металическа комбинация. Битърблу тутакси я позна. Саф миришеше на страх.
— Как е той? — прошепна тя.
Саф не отговори. Издаде само звук, наподобяващ отвратено хлипане. Сграбчи я за ръката и я повлече през стаята към вратата, от чиито ръбове се процеждаше светлина.
Времето тече бавно, когато няма как да го запълниш, докато лечителят преценява дали ще успее да закърпи тялото на умиращия ти приятел. Битърблу наистина нямаше какво да прави, защото макар Мадлен да искаше разжарен огън, кипнала вода, светлина и още чифтове ръце, докато човъркаше с инструментите си в корема на Теди, помощниците бяха предостатъчно. Ето защо Битърблу наблюдаваше Саф и двете му приятелки. Реши, че русокосата е сестра му. Не носеше лиенидско злато, разбира се, очите не бяха пурпурни, но светлата коса и чертите й напомняха неговите, а гневните им изражения си бяха лика-прилика. Другата явно бе сестрата на Теди. Имаше същата гъста кафява коса и ясни лешникови очи.
И преди Битърблу бе виждала жените в стаите за истории. Разговаряха, отпиваха от чашите си, смееха се, а когато братята им излизаха, не даваха ни най-малък знак, че ги познават.
Двете, заедно със Саф, не се отделяха от Мадлен и изпълняваха точно разпорежданията й — миеха си старателно ръцете до лактите, изваряваха инструментите, подаваха й ги, без да ги докосват директно, заставаха, където им посочеше. Не изглеждаха смутени от странното хирургическо облекло на Мадлен, покрило я почти изцяло, включително шал, увит около косите, и втори — завързан пред устата й. Сякаш не се и изморяваха.
Битърблу стоеше наблизо, чакаше и понякога се бореше да задържи очите си отворени. Напрежението в стаята бе изтощително.
Помещението бе тясно, без украса, грубо обзаведено с няколко дървени стола и дървена маса, върху която лежеше Теди.
Малка печка, две затворени врати и тясно стълбище нагоре. Теди дишаше на пресекулки, изпаднал в несвяст, с влажна и обезцветена кожа. Битърблу се опита веднъж да се съсредоточи по-внимателно върху работата на лечителката и я видя как с наклонена глава, за да компенсира липсващото око, прокарва игла и конец през слузеста маса, стърчаща от корема на Теди. След това Битърблу остана нащрек, готова да помогне, но предпочете да не гледа.