Веднъж качулката се смъкна, докато вдигаше казан с вода, и откри лицето й. Дъхът й секна — не от тежкия товар — ала след миг-два разбра, че единствено Мадлен я е видяла.
Призори Мадлен остави шишенцето с мехлем, което използваше, и завъртя врат наляво и надясно.
— Повече не можем да направим. Ще зашия раната, а после ще чакаме. За всеки случай ще постоя тук още няколко часа.
Стрелна с дързък, прям поглед Битърблу и тя разбра, че й иска разрешение. Кимна й.
— Колко ще чакаме? — попита сестрата на Теди.
— Вероятно ще разберем скоро дали ще умре — отговори Мадлен. — Дали ще живее, ще разберем със сигурност едва след няколко дни. Ще ви дам лекарства срещу инфекция и за възстановяване на силите. Трябва да ги взема редовно. Иначе ще умре.
Сестрата на Теди, толкова хладнокръвна по време на операцията, сега заговори с невъздържаност, която стъписа Битърблу.
— Невнимателен е! Говори твърде много. Сприятелява се с неподходящи хора. Винаги е бил такъв. Предупреждавах го, умолявах го! Умре ли, сам ще си е виновен, и никога няма да му простя!
По страните й рукнаха сълзи и уплашената сестра на Саф я прегърна. Отчаяната жена захлипа, притиснала лице о гърдите на приятелката си.
Битърблу внезапно се почувства като натрапник, прекоси стаята и отиде в магазина, затваряйки плътно вратата зад себе си. Облегна се на стената и задиша дълбоко, объркана, че плачът на жената е напълнил и нейните очи със сълзи.
Вратата до нея се отвори. Саф застана в полумрака, вече облечен и с чисти ръце, стиснали мокра бяла кърпа.
— Проверяваш дали не шпионирам? — попита Битърблу с одрезгавял глас.
Саф избърса кръвта по дръжката на вратата. Почисти и дръжката на входната врата на печатницата. Върна се към светлината и тя видя ясно изражението му, ала не успя да го разгадае, понеже й се стори едновременно ядосан, щастлив и озадачен. Той спря до нея, затвори вратата към задната стая и светлината помръкна.
Битърблу не искаше да остава в тъмното сама с него, каквото и да бе изписано по лицето му. Ръцете й се плъзнаха към ножовете в ръкавите и тя отстъпи крачка встрани. Блъсна се в нещо остро и извика.
Саф проговори, сякаш не забелязва уплахата и.
— Мехлемът намали кървенето! — възхити се той. — Разряза корема му, извади нещо отвътре, поправи го и го върна обратно. Даде ни толкова лекарства, че не знам кое за какво е, а когато Тилда поиска да й плати, взе само няколко медни.
Да, Битърблу споделяше удивлението му. И беше доволна, задето Мадлен е взела монетите, защото все пак тя бе лечителка на кралицата. Откажеше ли да й платят, щеше да изглежда, че е работила от името на кралицата.
— Искрице, Роук нямаше да му помогне както Мадлен — призна Саф, изненадвайки я с разпаления си тон. — Изпратих те при Роук, но знаех, че няма да го спаси. Не очаквах някои лечител да успее.
— Не знаем дали е спасен — напомни му кротко тя.
— Тилда е права — продължи Саф. — Теди е невнимателен и твърде доверчив. Ти си отличен пример. Недоумявах защо споделя с теб, след като изобщо не те познава. После разбрахме, че работиш в двореца, и се счепкахме не на шега. Не го убедих, разбира се. Той не спря да разговаря с теб. А всъщност, ако ме беше послушал, сега щеше да е мъртъв. Твоята Даровита лечителка спаси живота му.
В края на дългата нощ, изпълнена с принудително безсъние и тревоги, мисълта, че двамата приятели са врагове на кралицата я сломи. Де да можеше да пусне по дирите им шпионите си, без да събуди подозрението на Хелда откъде ги познава!
— Не е необходимо, предполагам, да те предупреждавам да запазиш в тайна идването на Мадлен тук — напомни тя. — Погрижи се никой да не я забележи, когато си тръгва.
— Ти си истинска загадка, Искрице.
— Кой го казва! Защо някой ще иска да убие крадец на водоливници?
Саф стисна устни.
— Откъде…
— Наблюдавах ви.
— Промъкваш се по-тихо от сянка.
— А ти обичаш да се биеш. Виждала съм. Не замисляш някакво глупаво отмъщение, нали? Заразмахваш ли ножове…
— Не размахвам ножове, Искрице — прекъсна я Саф. — Освен, за да се защитя.
— Добре — кимна тя с облекчение. — И аз.
При тези думи Саф се засмя — тих смях, който постепенно заромоли по-силно и накрая Битърблу също се усмихна. Сивкава светлина се процеждаше иззад кепенците на прозорците. В стаята започнаха да се очертават форми: маси, отрупани с купища хартия; високи етажерки със странни цилиндрични подпори; същински кораб, издигнал се над тъмни вълни, огромна структура в средата на помещението просияваше смътно, сякаш е от метални части.