6.
— Братовчеде — овладя се Битърблу, — трудно ли е да предизвестиш, че пристигаш като нормален гост?
По повдигна вежда.
— Дойдох снощи и веднага разбрах, че не си там, където предполагат всички. През нощта положението не се промени. Би ли предпочела в такъв случай да бях събудил прислужник, та да ме въведе тържествено в покоите ти?
— Добре де, но нямаш право да се вмъкваш тайно в спалнята ми?
— Не съм се вмъкнал. Хелда ме пусна. Казах й, че искаш да те събудя със закуската.
— Щом си влязъл с лъжа, значи си се вмъкнал тайно. — После, с ъгълчето на окото си, тя видя подноса със закуската, отрупан с мръсни чинии и използвани прибори. — Изял си всичко! — възнегодува тя.
— Изгладняваш, когато будуваш цяла нощ, чакаш и се притесняваш — не се разкая По.
Между тях се просна дълъг миг мълчание. Разговорът й до този момент представляваше предимно опит да му отвлече вниманието, докато си събере чувствата — докато ги събере и прогони, та да го посрещне с празно и гладко съзнание, без да му предоставя мисли за разчитане. Справяше се сравнително добре. Макар и замаяна и разтреперана от умора, умееше да прочиства съзнанието си.
Наклонил глава, той сякаш я наблюдаваше. Само шестима на света знаеха, че По не вижда, а Дарбата му не е ръкопашната борба, както твърдеше, а нещо като четене на мисли, позволяващо му да усеща хората и физическите форми. През осемте години след падането, когато бе изгубил зрението си, той бе усъвършенствал техниката да се преструва, че вижда, и я прилагаше по навик дори в присъствието на шестимата посветени. Измамата се явяваше необходимост. Хората не харесваха четците на мисли, а кралете ги експлоатираха. По бе прикривал Дарбата си цял живот, сега беше късно да спре да се преструва.
Битърблу реши, че се досеща какво прави По. Седеше, сребристозлатните му очи сияеха меко срещу нея и изгаряше от желание да разбере къде е била през нощта и защо е предрешена. По обаче не обичаше да краде мислите на приятелите си. Способността му да чете мисли бе ограничена — разгадаваше само свързаните с него, но, все пак, по време на разпит повечето мисли касаят в известна степен разпитващия. Ето защо сега той търсеше ненасилствен начин да помоли за обяснение — смътни и заобиколни думи, които да й позволят да отговори, както пожелае, а не да предизвикат внезапна и лесно разгадаема емоционална реакция.
Тя огледа подноса със закуската и като лешояд грабна половин препечена филийка, останала от пиршеството му. Отхапа стръвнишки.
— Сега трябва да поръчам закуска за теб и да я изям безсърдечно, както ти — моята — рече тя.
— Битърблу, онзи Даровит, с когото се раздели пред замъка — подхвана По. — Чудесният младеж с мускули и лиенидско злато…
Тя се обърна към него, разбрала отлично какво намеква и ужасена от обхвата на Дарбата му. А също и разгневена, защото това не беше ненасилствен въпрос.
— По, съветвам те да смениш коренно тактиката и да пробваш съвсем различен подход — отсече тя. — Защо не ми разкажеш новините от Нандер?
Той присви недоволно устни.
— Крал Драудън е детрониран — съобщи.
— Какво? — задави се Битърблу. — Детрониран?
— Имаше обсада — обясни По. — Сега живее в подземията при плъховете. Ще има процес.
— Но защо не сте ме известили с пратеник?
— Защото аз съм пратеникът. С Гидън дойдохме веднага, щом положението се стабилизира. Яздихме по осемнайсет часа дневно и сменяхме конете по-често, отколкото се хранехме. Представи си задоволството ми, когато пристигнахме ни живи, ни умрели и се наложи цяла нощ да бодърствам, чудейки се къде, в името на великите морета, си се дянала, дали да вдигна тревога и как ще обясня липсата ти на Катса.
— Какво се случва в Нандер? Кой управлява?
— Комитет от членове на Съвета.
Съветът бе тайното общество на Катса, По, Гидън, принц Рафин и всичките им приятели, посветили се на задачата да всяват организиран хаос. Катса го бе създала преди години, за да възпира най-злите крале да тероризират поданиците си.
— Съветът управлява Нандер?
— В Комитета участват всички нандерски благородници, изиграли роля за свалянето на Драудън от престола. Когато тръгнахме, Комитетът си избираше водачи. Ол ги следи изкъсо, но на мен ми изглежда — и Гидън споделя мнението ми — че засега Комитетът е най-безвредният вариант, докато Кралството реши как да се развива занапред. Обсъждаха дали да не възкачат набързо на трона най-близкия сродник на Драудън. Той няма наследник, но по-младият му полубрат е разумен мъж и отдавнашен съюзник на Съвета. Лордовете, които искат Драудън да си възвърне властта, обаче са разгневени и страстите далеч не са се уталожили, както вероятно си представяш. Сутринта, преди да заминем с Гидън, прекратихме юмручен бой, закусихме, сложихме край на саблена схватка и яхнахме конете. — Той потърка очи. — В момента никой не е в безопасност в кралство Нандер.