— Велики морета, По! Сигурно си изморен!
— Да. Дойдох тук да си почина. Беше прекрасно.
Битърблу се усмихна.
— Кога ще дойде Катса?
— Не знае. Несъмнено ще долети, когато сме се отказали да я чакаме. Справяше се с Естил, Сундер и Уестер буквално сама, докато всички други бяхме в Нандер. Копнея за няколко спокойни дни с нея, преди да катурнем следващия монарх.
— Пак ли?!
— Е, пошегувах се, мисля — той затвори очи и се облегна на стената.
— Мислиш?
— Нищо не е сигурно — отбеляза По влудяващо уклончиво, а после отвори очи и ги присви срещу нея. — Имаш ли проблеми?
— Говориш твърде общо — изсумтя Битърблу.
— Имах предвид дали някой оспорва властта ти.
— По! Нали следващата ви революция няма да е тук?!
— Разбира се. Как изобщо ти хрумна?
— Осъзнаваш ли колко неясно се изразяваш?
— Имало ли е необясними нападения? — попита той.
— По, или се изясни накъде точно биеш, или се махай от обсега на ума ми — отсече припряно, борейки се със спомена за Теди, за да не го покаже на По; тя стоеше със скръстени ръце, сякаш така щеше да защити по-лесно мислите си.
— Съжалявам — той вдигна извинително ръка. — Изморен съм и се обърквам. Две тревоги свързваме с теб. Едната е новината за Нандер, която сее недоволство навсякъде, ала особено в кралства, където са властвали тиранични управници. Безпокоим се, че вероятно те заплашва по-сериозна опасност отпреди. Страхуваме се да не би някой от поданиците ти, навярно пострадал от Лек, да се опита да те нарани. Другата е, че кралствата Уестер, Сундер и Естил мразят Съвета. Колкото и потайно да действаме, те знаят кои са водачите му, братовчедке. Охотно биха ни нанесли удар — по всякакви начини, включително вредейки на приятелите ни.
— Разбирам — кимна Битърблу, внезапно смутена и напрягайки се да си спомни подробностите от нападението срещу Теди, без да ги свързва с По. Съществуваше ли вероятност ножът, пронизал Теди, да е бил предназначен за нея? Не помнеше достатъчно добре случилото се, та да прецени. Това обаче би означавало, че някой в града знае коя е. Струваше й се невъзможно. — Никой не се е опитвал да ме нарани — заключи тя.
— Звучи успокоително — сподели той с известно съмнение, замълча и след миг попита; — Нещо не е наред ли?
Битърблу въздъхна.
— През последните две седмици няколко неща ме смутиха — призна тя. — Предимно дреболии. Объркана дворцова инвентаризация и тем подобни. Несъмнено не заслужават внимание.
— Готов съм да ти помогна — увери я той — по всякакъв начин.
— Благодаря, По, радвам се да те видя, знаеш ли?
Той се изправи и златото по него заблещука. Красив мъж, с очи, озарени от Дарбата му, и с чувства, изписани по лицето му, които никога не успяваше да скрие. Той приближи до нея, улови ръката й, склони тъмната си глава над нея и я целуна.
— Липсваше ми, бръмбарче.
— Съветниците ми смятат, че е добре да се оженим — призна отвратено Битърблу.
По се засмя гръмогласно.
— Не казвай на Хелда, че ме е нямало.
— Битърблу, има ли причина да се тревожа? — попита той, стиснал ръката й.
— Представата ти за младежа с Дарбата е погрешна. Забрави го, По. Отиди да поспиш.
По се втренчи — или поне изглеждаше, че се е втренчил — в ръката й и въздъхна. После я целуна отново и кимна:
— Няма да й кажа днес.
— По…
— Не ме карай да те лъжа, Битърблу. Сега мога да обещая само толкова.
— Радвате ли се, че братовчедът ви дойде, кралице? — поинтересува се Хелда сутринта, поглеждайки към Битърблу, току-що влязла в дневната, изкъпана и облечена за деня.
— Да, разбира се — примигна Битърблу, за да облекчи зачервените си очи.
— И аз — призна многозначително Хелда и Битърблу изпита смътно угризение за среднощните си тайни. А и се обезкуражи да помоли за закуска, понеже се очакваше вече да се е нахранила.
— Кралицата няма да има пухкав хляб за закуска — въздъхна тя.
Влезе в кабинетите на долния етаж, през които минаваше, за да се качи в кулата. Десетки мъже сновяха насам-натам, пишеха зад бюрата, четяха дълги, отегчителни документи с празни и досадени лица. Четирима от Даровитите й стражи, седнали до стената, вдигнаха разноцветните си очи към нея. Стражата на кралицата, наброяваща осмина, бе охранявала и Лек. Всички бяха Даровити борци, фехтовчици или притежаваха други умения, подхождащи на пазители на кралицата. Те отговаряха и за сигурността на кабинетите и кулата.