Съветникът й Руд също присъстваше, възстановил се най-сетне от нервния пристъп.
— Добро утро, кралице — поздрави я плахо той. — Каква задача ще ми възложите?
Руд не приличаше на по-големия си брат Ранмуд, а на негова сянка — излинял и стар, сякаш ако го боднат с нещо остро, ще изчезне с пукот.
— Яде ми се бекон, Руд. Ще поръчаш ли да ми донесат бекон, яйца и наденички? Как си ти?
— Товар на кораб, акостирал на сребърните докове, е бил откраднат сутринта в седем по пътя към кралската съкровищница, кралице — доложи Руд. — Загубата е дреболия, но среброто е изчезнало, докато каруцата се е движила и, разбира се, сме объркани и загрижени.
— Необяснимо — отбеляза суховато Битърблу. Сутринта се бе разделила със Саф доста преди седем, но не очакваше той да тръгне да краде, след като положението на Теди бе толкова сериозно. — Въпросното сребро крадено ли е преди?
— Моля? Не разбрах, кралице? Какво ме попитахте?
— Честно казано и аз не знам.
— Кралице! — Дарби изникна пред нея от нищото. — Лорд Данзол чака горе. Тиел ще присъства на срещата ви.
Данзол. Лордът, предложил й брак, и възразил срещу иска за самоуправление на града в Централен Монсий.
— Бекон! — промърмори Битърблу. — Бекон! — повтори и внимателно се заизкачва по витата стълба.
Хартите за независимост на градове като Дензоловия бяха идея на съветниците й, одобрена от крал Рор. През властването на Лек мнозина монсийски благородници бяха постъпвали зле. Трудно бе да разберат кой е действал, насърчен от Лек, и кой — по своя воля, полакомил се за печалба от експлоатация, безнаказана в смутните времена. Крал Рор обаче посети няколко съседни имения и стана ясно, че немалко аристократи са се разпореждали като крале: издавали са закони и облагали хората си с неблагоразумни, а често и жестоки, данъци.
Следователно изглеждаше прозорливо да възнаградят всеки пострадал град със свобода и самоуправление. Гарантирането на правото, разбира се, изискваше мотивация и организация — да не споменаваме грамотност — от страна на жителите му, а на лордовете и дамите бе позволено да възразяват. Рядко го правеха обаче. Малцина изгаряха от желание Дворецът да разследва под лупа някогашното им поведение.
Лорд Данзол беше на около четирийсет, с широка уста и дрехи, които му стояха странно — увиснали на раменете, все едно вратът му се подава от пещера; възтесни на кръста. Имаше едно сребристо и едно бледозелено око.
— Гражданите ти твърдят, че си ги уморил от глад с данъците си по време на царуването на Лек — Битърблу посочи съответните страници от хартата. — И си им плячкосвал имуществото, ако не успеят да платят. Книги, занаятчийски изделия, мастило, хартия, дори домашни животни. Пише, че си бил — и още си — комарджия.
— Не разбирам какво ги засягат личните ми навици — отвърна с приятен глас Данзол; ръцете му висяха странно от широките рамене на палтото, сякаш са нови крайници, с които още не е свикнал. — Повярвайте ми, кралице, познавам хората, написали хартата, и избраните в Градския съвет. Няма да успеят да опазят реда.
— Вероятно не — съгласи се Битърблу, — но им е отреден изпитателен срок да те опровергаят. Виждам, че след възкачването ми на престола си намалил данъците, но пък си просрочил множество заеми, дължими на градските предприемачи. Нямаш ли фермери и занаятчии? Имението ти не носи ли достатъчна печалба, лорд Данзол?
— Забелязахте ли, че имам Дарба, кралице? — попита Данзол. — Умея да си разтварям устата широко — от ухо до ухо и от челото до брадичката. Искате ли да видите?
Устните на Данзол се разделиха и започнаха да се разтягат, оголвайки зъбите. Очите и носът му се отдръпнаха назад, а езикът се изплези. После се показа мъжецът му, изопнат и червен — ала не спря дотук. Гърлото му зейна, още по-червено, разтегнато и бездънно, докато накрая лицето му се превърна в слузеста плът, все едно си е обърнал главата наопаки.
Битърблу се отдръпна назад в стола, зяпнала от удивление и ужас. До нея Тиел се мръщеше с нескрито раздразнение. Сетне, с едно плавно движение, зъбите на Данзол се събраха отново и чертите му заеха обичайните си места.
Той се усмихна и повдигна закачливо вежда. Битърблу преглътна с усилие мимиката.
— Кралице, ще оттегля възражението си срещу хартата, ако се съгласите да се омъжите за мен — продължи бодро той.
— Имаш богати роднини, чувам — Битърблу се постара да прикрие раздразнението си. — Семейството обаче не иска да ти дава повече заеми, права ли съм? Единственото ти истинско възражение срещу хартата е, че си разорен и се нуждаеш от град, който да ти плаща солени данъци, или — за предпочитане — от богата съпруга.