По лицето на Данзол пробяга неприятна сянка. Не изглеждате особено уравновесен и на Битърблу внезапно й се прииска да го изгони от кабинета.
— Кралице, не разглеждате възраженията и предложението ми за брак с необходимата сериозност — възнегодува той.
— Имаш късмет, че не разглеждам целия случай по-сериозно — напомни му Битърблу. — Бих се поинтересувала например как си харчил парите на хората, докато те са гладували, и какво си направил с книгите и животните, които си им отнел.
— Но няма да се поинтересувате — усмихна се той. — Хартата е гаранция за деликатно невнимание от страна на кралицата. Попитайте Тиел.
До нея Тиел разгърна хартата на страницата за подписа и подаде демонстративно писалка на Битърблу.
— Просто подпишете, кралице — настоя той. — И ще изведем този простак от тук. Аудиенцията се оказа лоша идея.
— Да — Битърблу грабна писалката почти без да я забелязва. — Хартата не гарантира нищо подобно, Данзол — добави тя. — Имам право да разпоредя разследване на всеки лорд.
— И колцина сте разследвали, кралице?
Битърблу не бе разследвала никого. Досега не бяха възниквали подходящи условия, а и не беше прозорливо и напредничаво да го прави; съветниците й не го препоръчваха.
— Според мен не ни е необходимо разследване, кралице — намеси се Тиел, — за да установим, че лорд Данзол е негоден да управлява града си. Съветвам ви да подпишете.
Данзол се усмихна ослепително и зъбато.
— Наистина ли отхвърляте категорично предложението ми за брак, кралице?
Битърблу захвърли писалката върху писалището, преди да е подписала документа.
— Тиел, изведи този безумец от кабинета ми — нареди тя.
— Кралице… — подхвана Тиел, но спря, защото Данзол се завъртя, стиснал кама, извадена незнайно откъде, и го халоса по главата с дръжката. Тиел подбели очи и се строполи на пода.
Битърблу скочи на крака, твърде поразена отначало да мисли, да проговори и каквото и друго да било, освен да се ококори изумено. Преди да се опомни, Данзол се пресегна над писалището, сграбчи я за врата, дръпна я напред, отвори уста и я целуна. Беше в неудобна позиция, но тя се бореше с него, сега наистина уплашена. Налагаше лицето и очите му, гърчейки се в желязната му хватка. Накрая пропълзя върху бюрото и ритна лорда с коляно. Твърдият му корем изобщо не подаде. _По!_ — извика мислено тя, защото бе възможно да привлече вниманието му, ако е достатъчно близо. _По, буден ли си?_ Пресегна се за ножа в обувката, ала Данзол я смъкна от писалището и я притисна гърбом към себе си, опрял кама в гърлото й.
— Извикаш ли, ще те убия — предупреди я.
Не би успяла да извика с отметната назад глава, фибите в косите й дращеха и се впиваха в скалпа й.
— Така ли смяташ да получиш желаното? — попита задавено тя.
— О, никога няма да получа желаното. А брачният подход явно не проработи — отвърна той, опипвайки с една ръка ръцете, гърдите, хълбоците и бедрата й за оръжие. Битърблу пламна от ярост и омраза, истинска омраза. Гърдите и коремът му се издуваха и твърдееха странно зад гърба й.
— И ще постигнеш целта си, като убиеш кралицата? Няма дори да излезеш от кулата!
_По! По!_
— Няма да те убия, ако не се наложи — той я повлече с лекота към най-северния прозорец, притиснал ножа толкова силно в гърлото й, че тя не смееше да помръдне.
После бръкна с една ръка под палтото си и непохватно измъкна навито на кълбо въже, вързано за абордажна кука, която изтрополи на пода до краката му.
— Ще те похитя — обясни й, придърпвайки я по-плътно до омекналото си и сякаш поочовечено тяло. — Ще ми платят цяло състояние за теб.
— За кого работиш? — извика тя. — За кого го правиш?
— Не за себе си. Не и за теб. За никой жив!
— Ти си луд — ахна тя.
— Така ли? — възкликна разговорливо той. — Да, вероятно. Но така се спасих. Другите не знаят, че полудях. Ако знаеха, нямаше да ме пуснат да припаря до теб. Видях ги! — изкрещя той. — Видях ги!
— Видя какво? — попита тя с обляно в сълзи лице. — Какво видя? Какви ги приказваш? Пусни ме!
По въжето имаше възли на еднакво разстояние един от друг. Битърблу започна да проумява намерението му и прозрението я изпълни с неподправен ужас. Нямаше да го направи за нищо на света! _По!_ — Навсякъде има стражи. Няма начин да ме изведеш незабелязано.
— На реката ме чака лодка с неколцина дружки. Едната има Дарба да се слива с обстановката. Промъкнахме се под носа на речната охрана. Тя ще те впечатли, кралице, макар аз да не успях.
_По!_
— Няма…