— Млъквай — нареди й той и притисна камата да я убеди. — Много бърбориш. И спри да мърдаш.
Затрудняваше се с куката. Оказа се прекалено малка за перваза и непрекъснато падаше с дрънчене на каменния под. Той се потеше и мърмореше, от време на време се разтреперваше, дишаше хрипливо и на пресекулки. Битърблу знаеше — неумолимо и кристално ясно съзнаваше, че е неспособна да се спусне с този мъж от най-високия прозорец в двореца върху нестабилно закрепено въже. На Данзол щеше да му се наложи да я хвърли насила надолу.
Направи последен отчаян опит да извика По. После Данзол пак изпусна куката, наведе се и тя се възползва от предимството да пробва безнадеждния си план. Вдигна крак нагоре, пресегна се с длан надолу — изкрещя, понеже гърлото й се вряза в камата — и бръкна слепешком в обувката си. Напипа ножа и замахна рязко назад към пищяла на Данзол.
Той изпищя от болка и охлаби хватката си колкото да й позволи да се завърти. Тя заби ножа в гърдите му както Катса я беше учила — под гръдната кост и нагоре с всички сили. Връхлетя я ужасно усещане, невъобразимо ужасно — плътта му беше месеста и податлива, твърде реална и изведнъж твърде тежка. По ръцете й рукна кръв. Тя отблъсна тялото му от себе си и той се стовари на пода.
Мина миг.
После по стълбите избумтяха стъпки и По влетя в стаята, следван от мнозина. Прегърна Битърблу, ала тя не чувстваше ръцете му; задаваше й въпроси, които не разбираше, но сигурно му бе разкрила мислено отговорите, защото след секунда По я пусна, прикрепи куката към перваза, метна въжето през прозореца и изчезна след него.
Тя не откъсваше очи от тялото на Данзол. Приведе се пред отсрещната стена и повърна. Някой услужливо й придържаше косата зад лицето. Мъжки глас проговори гърлено над нея — лорд Гидън, мидлънския лорд, придружил По. Битърблу се разплака.
— Спокойно. Всичко е наред — прошепна Гидън.
Тя понечи да избърше сълзите, но видя, че ръцете й са покрити с кръв. Обърна се към стената и пак повърна.
— Донесете ми вода — нареди Гидън и заизтрива дланите й с мокра кърпа.
В стаята имаше много хора. Всичките й съветници, министри, писари. Даровитите й стражи скачаха през прозореца и й причиняваха световъртеж. Тиел се изправи, стенейки. Руд коленичи до него, притиснал нещо до главата му. Телохранителят й Холт я наблюдаваше и в сребристосивите му очи се четеше тревога. После неочаквано се появи Хелда и обгърна Битърблу с меките си, топли ръце. Сетне се случи най-удивителното — Тиел падна на колене пред нея, улови дланите й и ги притисна до лицето си. В очите му съзря нещо оголено и прекършено, което не проумя.
— Кралице, няма да си простя, ако този човек ви е наранил — каза той с разтреперан глас.
— Тиел, невредима съм. Нарани повече теб. Отиди да полегнеш — тя също се разтрепери. В стаята бе непоносимо студено.
Тиел стана и без да пуска ръцете й, се обърна към Хелда, Гидън и Холт.
— Кралицата преживя шок. Трябва да си легне и да почива, колкото е необходимо. Извикайте лечител да превърже раните й и да свари чай от лорасим. Той ще успокои тремора й и ще възстанови изгубените течности. Разбрахте ли?
Разбраха. Изпълниха указанията му.
7.
Битърблу лежеше под куп одеяла, разтреперана и прекалено изтощена да заспи. Съзнанието й отказваше да се успокои. Подръпна извезания ръб на чаршафа. Ашен винаги бродираше — неуморно украсяваше чаршафи и калъфки за възглавници с ведри фигурки: лодки, замъци, планини, компаси, котви, падащи звезди. Пръстите й летяха. Не беше щастлив спомен.
Битърблу отметна завивките и отиде до сандъка на Ашен. Коленичи пред него и отпусна длани върху тъмния му дървен капак, покрит с резбовани редици от същите мотиви, които Ашен обичаше да бродира. Звезди, слънца, замъци, цветя, ключове, снежинки, лодки, риби. Помнеше колко се забавляваше като малка, че везмото на Ашен прилича на украсата на сандъка й.
_Като съвпадащи парченца от мозайка_, помисли си тя. _Като неща, които имат смисъл. Какво ми става?_
Намери широк червен халат в тон с килима и стените на спалнята и си постави предизвикателство — по причина, необяснима и за самата нея — да застане до прозореца и да погледне надолу към реката. Преди беше скачала от прозорец с Ашен. Възможно бе дори да е бил същият прозорец. И нямаха въже — само завързани един за друг чаршафи. На земята Ашен уби страж с ножа си. Наложи се. Иначе войникът нямаше да ги пусне. Ашен се промъкна крадешком до него и го прониза в гръб.
_Бях принудена да го убия_, помисли си Битърблу.
Погледна през прозореца и видя По в задната градина на двореца. Седеше, облегнат на стената, обронил глава в длани.
Битърблу се върна в леглото и отпусна лице върху чаршафите на Ашен. След миг стана, облече семпла зелена рокля и закопча ножовете на китките си. После излезе да намери Хелда.