— Интересно. — Татко ни оглежда, наклонил глава, и казва на мама: — Битърблу навлиза в прекрасна възраст. Време е да се опознаем по-добре. Ще започна да й давам уроци.
Мама застава между мен и татко. Ръцете й ме приклещват като железни решетки.
— Няма! Махай се! Махай се от покоите ми!
— Удивително! — възкликва татко. — Ами ако ти кажа, че Тиел я е ударил?
— Ти си я ударил. Върви си! — не отстъпва мама.
— Брилянтно! — Татко тръгва към мама. Юмрукът му изскача от нищото и се стоварва върху лицето й. Мама се просва на пода. Аз падам отново, този път наистина, върху мама. — Поразчистете тук — надвесва се той над нас и ни подритва. — Аз ще обмисля положението. Ще поговорим по-късно.
Татко излиза от стаята. Тиел коленичи до нас. От пресните рани върху скулите му капят кървави сълзи.
— Ашен… Съжалявам, Ашен. Прости ми, принцесо Битърблу.
— Не си я ударил ти, Тиел — успокоява го със задавен глас мама и се изправя на крака.
Взима ме в скута си и ме залюлява, шепнейки ласкави думи. Аз я прегръщам разплакана. Навсякъде има кръв.
— Помогни й, Тиел, умолявам те — казва мама.
Сигурните, нежни ръце на Тиел докосват носа ми, бузите, челюстта ми. Овлажнелите му очи обхождат лицето ми.
— Нищо не е счупено — констатира той. — Позволи ми да прегледам и теб, Ашен. О, простете ми, простете ми…
Тримата стоим прегърнати на пода и ридаем. Вкопчвам се в думите, които мама ми шепне. След малко тя проговаря отново на Тиел с изтощен глас:
— Не си направил нищо лошо по своя воля, Тиел. Не си я ударил. Лек я е ударил. Битърблу — мама се обръща към мен, — проясни ли се умът ти?
— Да, мамо — отронвам. — Татко ме удари, а после удари и теб. Иска да ме направи съвършена кралица.
— Искам да бъдеш силна, Битърблу. По-силна от всякога, защото ни предстоят по-страшни дни — предупреждава ме мама.
Първа част
Истории и лъжи
1.
_Почти девет години по-късно_
Кралица Битърблу не предполагаше, че ще изрече толкова лъжи пред толкова много хора.
Всичко започна в Дворцовия съд със случая за лудия и дините. Въпросният мъж на име Айвън живееше край река Дел в източната част на града близо до търговските докове. Единият му съсед изработваше надгробни плочи, а другият отглеждаше дини. През нощта Айвън успял някак да размени дините в бостана с надгробните плочи в двора на каменоделеца. После пъхнал под вратите на съседите си тайнствени послания с намерението да ги изпрати по дирите на изчезналото им имущество — ход, безполезен в единия случай и ненужен в другия, понеже бостанджията не умеел да чете, а майсторът на надгробни плочи виждал съвсем ясно от входа на къщата си изделията, „посадени“ в чуждата градина. И двамата веднага се досетили кой е злосторникът, понеже Айвън се славел с лудориите си. Преди месец той откраднал съседска крава и я качил върху покрива на магазин за свещи, където тя мучала жалостиво, докато не се изкатерили при нея да я издоят. Живяла там няколко дни — най-извисената и вероятно най-обърканата крава в кралството. Накрая малцината грамотни в квартала разгадали кодираните указания на Айвън как да изработят от въжета и макари приспособление и да свалят животното. Айвън бил инженер по призвание.
Всъщност по времето на управлението на Лек именно той проектирал трите градски моста.
Седнала на високия подиум в дворцовата съдебна зала, Битърблу се ядосваше на съветниците си, призвани да преценяват кои случаи изискват кралицата да им отдели време. Струваше й се, че винаги постъпват така — изпращат я да присъства на най-глупавите дела в кралството, а изникне ли нещо любопитно, я прибират в кабинета й.
— Изглежда дребно нарушение на обществения ред — обърна се тя към четиримата мъже вляво и четиримата вдясно от нея — осмината съдии, които я подкрепяха, когато присъства, и ръководеха процесите, когато отсъства. — Ще ви оставя да отсъдите сами.
— Кости — промърмори съдия Куол вдясно от нея.
— Моля?
Съдия Куол се втренчи в Битърблу, а после изпепели с поглед ищците и обвиняемия, очакващи процесът да започне.
— Спомене ли някой „кости“ по време на изслушването, ще го глобя — предупреди строго той. — Не искам да чувам тази дума. Ясно?
— Лорд Куол, какви ги говориш? — изгледа го с присвити очи Битърблу.
— На бракоразводното дело вчера, кралице, ответникът плещеше като побъркан за някакви кости. Няма да позволя да ме тормозят пак — обясни Куол.
— Но ти често разглеждаш случаи за убийство. Несъмнено си свикнал да обсъждаш скелети.
— Това е процес за дини! Дините са безгръбначни същества! — извика Куол.