— Спомних си на какво ме научи Катса — каза тихо тя.
Той протегна ръка и я прегърна крепко, помагайки й с досега си да дойде отново на себе си.
После Битърблу отиде в лечебницата да разбере как е Теди.
Мадлен хъркаше като стадо гъски, алармиращи за нашествие, но когато Битърблу отвори вратата, се изправи рязко в леглото.
— Кралице — примижа тя. — Теди се държи — добави с дрезгав глас.
Битърблу седна, вдигна крака на стола и обви коленете си с ръце.
— Ще оживее ли, как мислиш?
— Много е вероятно, кралице.
— Даде ли им всички необходими лекарства?
— Всички, които бях взела, кралице, и ще ви дам още да им ги занесете.
— А… видя ли… — Битърблу се поколеба как да зададе въпроса — нещо странно, докато беше там, Мадлен?
Мадлен явно не остана изненадана от думите й. Огледа я обаче изпитателно — от прашната, чорлава коса, до обувките — преди да отговори.
— Да. Чух и забелязах странни неща.
— Разкажи ми — подкани я Битърблу. — Искам да знам всичко, необичайно или не.
— Хм… откъде да започна? — замисли се Мадлен. — Най-странна, струва ми се, бе експедицията, която предприеха. След като ви изпрати, Саф се върна видимо много доволен. Току поглеждаше многозначително Брен и Тилда…
— Брен?
— Сестрата на Саф, кралице.
— А Тилда е сестрата на Теди?
— Съжалявам, кралице, предполагах…
— Представи си, че не знам нищо — прекъсна я Битърблу.
— Добре… Те са двама братя и две сестри — продължи Мадлен. Теди и Саф живеят в стаите зад магазина, където бяхме, а Тилда и Брен — на втория етаж. Жените са по-големи и от известно време живеят заедно, кралице. Тилда явно е собственичка на печатницата, но ми обясни, че с Брен са учителки.
— Учителки ли? Какви учителки?
— Не разбрах, кралице. Учителки, които се вмъкват в магазина със Саф, затварят плътно вратата, шушукат си, а после ме оставят сама с полумъртвия им приятел, без да ме уведомят.
— Значи остана сама в магазина им? — Битърблу свали крака от стола и изопна рамене.
— Теди се събуди, кралице, и аз влязох в магазина да им съобщя добрата новина. Тогава открих, че са изчезнали.
— Жалко, че Теди се е събудил, преди да разбереш, че си сама! — Възкликна Битърблу. — Иначе щеше да се поогледаш и да разбулиш доста загадки!
— Хмм — прочисти гърло Мадлен. — Това не е първостепенната ми задача, когато остана сама в чужда къща със заспал пациент. Както и да е, кралице, ще се зарадвате, защото Теди се събуди в крайно общително настроение.
— Така ли!
— Виждали ли сте ръцете му, кралице?
Ръцете на Теди? Беше виждала ръцете на Саф с лиенидски символи над лакътя, каквито имаше и По. Не толкова сложни, колкото на принца, но достатъчно да привлекат погледа. И не по-малко красиви. Повече, допълни мислено тя, да не би По да е буден и да подхрани егото му.
— Не — тя потърка очи с въздишка.
— Има белези по едната ръка, кралице. Приличат на изгаряне, все едно е жигосан. Попитах го откъде са. Били от печатната преса. Опитал се да събуди родителите си, не успял и заспал, облегнат на пресата. Тилда го измъкнала навън. Обяснението не ми прозвуча смислено, кралице. Попитах го дали печатницата на родителите му е изгоряла. Той се разкикоти. Опиатът, разбира се, му развързваше езика, но пък говореше несвързано. Родителите му имали четири печатници. Изгорели и четирите!
— Четири ли? Да не би да е халюцинирал?
— Не съм сигурна, кралице. Учудих се, ала той повтори разпалено как наистина били четири и изгорели една след друга. Отбелязах, че е твърде странно съвпадение, а той поклати глава. Не било произшествие. Попитах го да не би родителите му да са били непредпазливи, а той пак се разкикоти. Да, в града на Лек било особено непредпазливо да имаш печатница.
О! Сега Битърблу проумя историята. Разбра дълбокия й смисъл.
— Къде са родителите му? — поинтересува се тя.
— Загинали в пожара, от който му останали белезите, кралице.
Досещаше се какво ще гласи отговорът, но все пак й беше трудно да го чуе.
— Кога?
— О, преди десет години. Бил на десет.
Татко е убил родителите на Теди, помисли си Битърблу. Не го виня, ако ме мрази.
— После Теди избърбори нещо съвсем непонятно, кралице. Записах го, за да не се объркам, когато ви предавам думите му. Къде сложих листа? — Мадлен побутна нетърпеливо планината от книги и свитъци върху нощната й масичка. Надвеси се от леглото и опипа захвърлените върху пода дрехи. — Ето го — извади сгънат лист от джоба и го приглади върху дюшека. — Теди каза: