Наводнението в големия двор при всеки дъжд не изглеждаше особено практично. Не беше трудно да се промени странният замисъл. Той обаче не нанасяше щети на двора, предвиден отначало като открито пространство. А и Битърблу го харесваше — в редките случаи, когато успяваше да избяга от кабинета си и да го види. Плочникът около фонтана беше украсен с мозайка с рибки, които сякаш подскачаха и плуваха под водната пелена. Лек бе проектирал драматичния изглед на двора по време на дъжд.
Дарби влетя в стаята, понесъл с две ръце грамадна купчина документи. Битърблу тутакси стана и заяви, че отива в кралската ковачница да си поръча меч.
Но небеса, отговориха й, съзнава ли, че за да стигне до ковачницата, трябва да прекоси двора под пороя? Не й ли хрумва колко време ще спести, ако извика ковача в кабинета си, вместо да ходи лично? Не мисли ли, че ще изглежда необичайно…
— О, стига! — Битърблу сряза съветниците си. — Отивам в ковачницата, а не на експедиция до луната. Ще се върна бързо. Междувременно вие си вършете работата и престанете да досаждате, ако изобщо е възможно.
— Поне вземете чадър, кралице — помоли я Руд.
— Няма — отсече тя и напусна с демонстративен размах стаята.
Застанала под свода на източния вестибюл, Битърблу наблюдаваше разбунения фонтан, водовъртежите по плочника и гъргорещите шахти и усещаше как шумът и миризмата на подгизнала земя уталожват раздразнението й.
— Как си, кралице? — попита тих глас до нея.
Битърблу се смути леко при вида на лорд Гидън.
— О… Гидън! Здравей. Добре съм. Съжалявам за снощи. Задето заспах, имам предвид — заекна тя. — И за косата.
— Не се извинявай. Нормално е изпитанието с Данзол да те е изтощило. Беше нощ след дълъг ден.
— Да — въздъхна тя.
— Разбулва ли се загадката ти?
— Никак — призна тя, благодарна, че си е спомнил. — В мозайката са замесени лордове като Данзол, крали по заповед на Лек, крадци, крадящи ограбеното, необяснима дезинформация за водоливници от страна на съветниците ми, съчетана с неохота да обсъждат и други сведения с мен. Добави и крадци, които също крият тайни от мен — защо например им забиват ножове в корема. Не разбирам и декорацията на двора — начумери се тя, втренчена в храстите, очаровали я допреди миг.
— Хм… Не звучи особено ясно, признавам — съгласи се Гидън.
— Положението е бедствено — заключи Битърблу.
— Е, дворът ти е прекрасен в дъжда — констатира по-ведро Гидън.
— Благодаря. Знаеш ли, че за да дойда тук без придружител, макар и посред бял ден, изисква дълъг спор? И пак не съм сама — посочи с кимване мъж, притаен зад арка в южния вестибюл. — Даровитият ми страж Елинор се преструва, че не ни наблюдава. А всъщност са го изпратили да ме следи, обзалагам се в короната си.
— Или да се грижи за безопасността ти? — предположи Гидън. — Наскоро те нападнаха. Сигурно се чувстват притеснени, да не споменаваме виновни.
— Днес… днес направих нещо, което би трябвало да ме изпълва със задоволство, Гидън. Предложих Дворецът да обезщети ограбените по време на управлението на Лек. Усещам обаче само раздразнение и гняв, предвиждайки какъв отпор ще срещна и какви лъжи ще се наложи да изрека, за да го осъществя. И отчаяние как не ми позволяват дори да се разходя, без да пратят някого по дирите ми. Нападни ме.
— Моля?
— Нападни ме, за да видим какво ще направи. Сигурно му е скучно. Ще се позабавлява.
— Няма ли да ме намушка със сабята си?
— О — разкикоти се Битърблу. — Да, вероятно. Ще бъде жалко!
— Благодарен съм, че мислиш така — подхвърли суховато Гидън.
Битърблу присви очи към окаляния новодошъл, влязъл в двора през западния вестибюл, отвеждащ към конюшните. Сърцето й подскочи. Тя се спусна напред.
— Гидън! Катса е!
Внезапно По излетя от северния вестибюл с възторжени възгласи. Катса го видя, спусна се към него и двамата се втурнаха един към друг под дъжда. Точно преди да се срещнат По отскочи настрани, сниши се, сграбчи Катса и с възхитителна точност цопна с нея в басейна.
Докато те цамбуркаха, смееха се и крещяха, а Битърблу и Гидън ги гледаха, дребен официозен чиновник заситни към Битърблу и поздрави:
— Добър ден, кралице. Лейди Катса от Мидлънс пристигна в двореца, кралице.