— Гидън, не беше ли грубо, че Катса не те поздрави в двора? — попита Битърблу. — Отдавна не сте се виждали, нали?
Усмивката му грейна — ненадейна и огромна. Той се разсмя гръмко.
— С Катса не се харесваме особено — призна.
— Защо? Какво си направил?
— Защо пък аз да съм направил нещо?
— Е, не е ли така?
— Катса е злопаметна. Не й минава с години — довери той, все още усмихнат.
— Сигурно ти си злопаметен! — разгорещи се Битърблу. — Катса има предано сърце. Не би ти се сърдила за дреболии.
— Кралице, не исках да засегна нито теб, нито нея — каза тихо Гидън. — Научил съм се на смелост от нея. Не е пресилено да кажа, че Съветът ми спаси живота. Мога да работя с Катса, независимо дали ме поздравява, или не.
Тонът и думите му я отрезвиха. Тя отпусна юмруци и избърса длани в полата си.
— Извинявай за избухването, Гидън.
— Катса е щастливка, че си й толкова верен приятел.
— Да — примигна смутено Битърблу и посочи към ковачницата зад водната пелена, повече от готова да смени темата. — Ще тичаме ли?
За секунди стана вир-вода. По обширната, блатясала леха с антиринуми едната й обувка затъна в калта и без малко да я катурне. Гидън й подаде ръце да й помогне, но и той заседна в мочурището. По лицето му пробяга смътно предчувствие за надвиснала беда и той залитна назад към цветята. Инерцията му я измъкна с пльокване от калта, но и я събори на земята.
Просната по корем сред антиринумите, Битърблу изплю кал. След това благоприличието стана съвсем излишно. Покрити с кал и смачкани антиринуми, те се изправиха и залитайки, превивайки се от смях, се добраха до навеса пред ковачницата. Отвътре с тежки крачки излезе мъж, когото Битърблу позна веднага — дребен, с остри, бдителни черти, облечен в черната униформа на монсийската стража и сребърни синджири по ръкавите.
— Чакай! — извика му Битърблу, опитвайки се да изтръска калта от полата си. — Ти си капитанът на монсийската стража, нали? Капитан Смит.
Очите му обходиха жалкото й облекло, а после зашариха по Гидън.
— Да, кралице — отвърна с отчетлив глас той. — За мен е чест да ви видя, кралице.
— Несъмнено — кимна Битърблу. — Ти ли решаваш колко войници да обхождат стените на замъка?
— Да, кралице.
— Защо увеличи броя им?
— В отговор на новината за броженията в Нандер, кралице. Всъщност, след като разбрахме за детронирането на нандерския крал, ще подсиля още повече охраната. Подобни вести поощряват метежниците. Първостепенната ми грижа, кралице, е да осигурявам сигурността на двореца — и вашата.
Битърблу проследи изпод вежди как капитан Смит се отдалечава.
— Разумно обяснение — отбеляза мрачно. — Съветниците ми май не ме лъжат.
— Не се ли радваш?
— Е, да, но така загадката ми не се разрешава.
— Невинаги успявам да следвам мисълта ти, кралице — обърка се Гидън.
— О, Гидън — въздъхна тя. — За твое успокоение — понякога и аз й изпускам нишката.
В същия момент от ковачницата излезе втори мъж и ги погледна стъписано. Беше млад и почернял от сажди, с навити ръкави, разкриващи мускулести ръце, понесли най-масивната сабя, която Битърблу бе виждала — току-що извадена от коритото за каляване и блестяща като мълния.
— О, Орник! — възкликна Гидън и тръгна към ковача, оставяйки диря от антиринуми и кал. — Майсторска работа! — Взе внимателно сабята и обърна дръжката към Битърблу. — Кралице?
Сабята бе дълга горе-долу колкото нея и толкова тежка, че се наложи да отметне рамене и да изпружи крака, за да я вдигне. Размаха я дръзко и огледа възхитено семплата й, гладка дръжка и равномерния блясък. Хареса й как солидната, стабилна тежест я придърпва към земята.
— Красива е, Орник! — прецени тя и добави: — Срамота е да я цапаме! — Накрая, понеже не си вярваше, че ще свали оръжието, без да разбие острието в плочника, помоли: — Помогни ми, Гидън! — Обърна се към Орник: — Дойдохме да си поръчам сабя.
Орник отстъпи назад с длани върху хълбоците и измери с поглед дребничката й фигура от главата до петите, както правеше единствено Хелда и то само когато Битърблу пробваше нова рокля.
— Харесвам тежки саби и не съм слаба — защити се тя.
— Разбрах, кралице — кимна Орник. — Позволете ми да ви покажа няколко възможности. Ако се окажат неподходящи, ще ви изработим нова по ваш вкус. Извинете ме.
Орник се поклони и влезе вътре. Останала отново сама с Гидън, Битърблу го погледна и одобри калните ивици по лицето му. Приличаше на красива потопена лодка.
— Откъде знаеш имената на ковачите ми, Гидън? Тук ли поръчваш сабите си?
Гидън стрелна с очи вратата на работилницата. Сниши глас.
— С По обсъдихте ли положението в Естил, кралице?