Битърблу присви очи.
— В Нандер — да. В Естил — не.
— Време е да те включим в срещите на Съвета. Утре, да речем, ако графикът ти позволява.
— Кога?
— Полунощ.
— Къде?
— Покоите на Катса, мисля, щом е тук.
— Добре. Какво е положението в Естил?
Гидън погледна пак към вратата и отговори още по-тихо:
— Съветът очаква масов бунт срещу крал Тигпен, кралице.
— Както в Нандер ли? — смая се тя.
— Както в Нандер и въстаниците помолиха Съвета за помощ.
10.
Същата нощ, джапайки през големия двор, Битърблу се опитваше да овладее безпокойството си.
Доверяваше се на приятелите си. Ала за хора, твърдящи, че са загрижени за сигурността й, проявяваха особена склонност да насърчават метежи срещу монарси. Е, утре в полунощ щеше да разбере какво замислят.
Дъждът се бе превърнал в мъгла, когато почука на вратата на Тинкър Стрийт. Дрехите и косата й бяха покрити с безброй капчици и от нея се стичаха ручейчета като за цяла гора. Почака доста, докато й отворят. Саф я дръпна за ръката и я повлече през печатницата.
— Хей! Пусни ме!
Тя се опита да огледа стаята, осветена толкова ярко, че я заболяха очите. Сутринта пак я бе извел В галоп оттук. Сега тя видя навсякъде хартия, рула, листове; високи маси, отрупани със загадъчни предмети; редици с буркани, вероятно пълни с мастило; голямото, странно приспособление в средата на помещението, което проскърцваше, бумтеше и миришеше на масло и метал толкова привлекателно, че Битърблу ритна Саф — не силно — за да спре да я тегли.
— Ох! — извика той. — Всички ме бият!
— Искам да видя пресата — настоя тя.
— Не ти позволявам — поклати глава той. — Ритнеш ли ме още веднъж, и аз ще те ритна.
Тилда и Брен стояха до печатната преса и работеха задружно. Обърнаха едновременно глава да видят на какво се дължи суматохата, а после се спогледаха, подбелвайки очи.
След миг Саф я издърпа в задната стая и затвори плътно вратата. Едва тогава тя го огледа внимателно. Едното му око беше подуто, тъмномораво и полузатворено.
— Проклятие. Какво стана?
— Уличен бой.
Тя вирна брадичка.
— Кажи ми истината.
— Защо? Това ли е третият ти въпрос?
— Моля?
— Ако се налага да излизаш пак, Саф, отбягвай Календър Стрийт — гласът на Теди долетя немощно откъм леглото. — Момичетата ми казаха, че рухнала сграда и затрупала двамина.
— Срутила се е трета сграда?! — изуми се Битърблу. — Защо Източният град е толкова разнебитен?
— Това ли е третият ти въпрос? — попита Саф.
— Ще ти отговоря и на двата, Лъки — обеща Теди и в резултат Саф избяга в друга стая и отвратен захлопна вратата.
Битърблу приближи до леглото на Теди в ъгъла и седна в малкия му кръг светлина. По цялото легло бяха разхвърлени листове. Някои бяха паднали на пода.
— Благодаря — каза той, когато Битърблу се наведе да ги събере. — Знаеш ли, че тази сутрин Мадлен дойде да ме прегледа, Лъки? Каза, че ще живея.
— О, Теди! — Битърблу притисна купчината листове към гърдите си. — Това е чудесно!
— Питаше защо Източният град се руши?
— Да. И защо има странни ремонти. Повредени, но пребоядисани неща.
— Аха. Е, отговорът и на двата въпроса е един и същ. Деветдесет и осемте процента трудова заетост на Короната.
— Какво?!
— Нали знаеш колко се старае администрацията на кралицата да намира работа на хората? Част е от философията им за възстановяване.
Битърблу си спомни как Ранмуд я уверяваше, че почти всеки в града има работа. Напоследък не приемаше толкова бързо статистиката му за чиста монета.
— Искаш да кажеш, че деветдесетте и осем процента заетост са истина?
— Горе-долу. И част от новите работни места са свързани с ремонтите на постройки, занемарени по времето на Лек. Във всеки район на града работят различни строителни бригади, ръководени от инженери. Главният инженер в Източния град, Лъки, е абсолютно побъркан. Както и заместникът му, и неколцина работници. Просто са безнадеждни.
— Как се казва главният инженер? — попита Битърблу, макар да знаеше отговора.
— Айвън. Навремето бил феноменален инженер. Той построил мостовете. Сега ще се смятаме за късметлии, ако не ни избие до крак. Правим всичко възможно да ремонтираме сами сградите, но както знаеш, имаме си и друга работа. Никой няма време.
— Но защо му позволяват да продължава?
— Кралицата също няма време — обясни лаконично Теди. — Управлява кралство, което се събужда след трийсет и пет годишна хипноза под властта на безумец. Сега кралицата не е толкова малка, но се изправя срещу повече главоблъсканици, усложнения и неясноти, отколкото в другите шест кралства, взети заедно. Сигурен съм, че ще се заеме с проблема, щом намери кога.