Трогна я вярата му, но и я озадачи. _Ще успея ли, почуди се вцепенено. Наистина съм изправена срещу неясноти. Изникват отвсякъде, но всъщност не оставам с усещането, че се справям с каквото и да било. И как да разреша проблеми, за чието съществуване дори не подозирам?_
— Колкото до раните на Саф — продължи Теди, — понякога пътищата ни се пресичат с група от четирима-петима идиоти. Мозъците им са по-дребни от копчета. Не харесват Саф, понеже е лиенид и заради очите… а и нравът му ги дразни. Една нощ настояха да демонстрира Дарбата си и той, разбира се, не успя да им я покаже. Решиха, че крие нещо. Взеха го за четец на мисли, имам предвид — уточни Теди. — Видят ли го сега, го наказват ей така, за всеки случай.
— О… — прошепна Битърблу. Не съумя да възпре въображението си да й нарисува картината: ритниците и юмруците, съставляващи вероятно наказанието им. Ритници и юмруци по Саф, по лицето му. Отпъди образа. — Значи не са същите, които нападнаха теб?
— Не са, Лъки.
— А кой те нападна, Теди?
Теди й отговори с тиха усмивка.
— За какъв трети въпрос говореше Саф? Игра ли играете двамата?
— Нещо такова.
— Искрице, на твое място не бих се съгласил да участвам в игрите на Саф.
— Защо? — учуди се Битърблу. — Да не би да ме мами?
— Не. Но смятам, че може да е опасен за теб, без да изрече нито една лъжа.
— Теди, омръзнало ми е от недомлъвки — въздъхна Битърблу. — Не ме затруднявай с главоблъсканици.
— Добре — усмихна се Теди. — За какво искаш да говорим?
— Какви са тези листове? — подаде му ги тя. — Книгата ти с думи или книгата с истини?
— Думите ми — Теди прегърна закрилнически купчината с листове. — Безценните ми думи. Днес мислех за „п“. О, Лъки, как ще се сетя за всяка дума и дефиниция? Понякога не обръщам внимание какво ми казват, защото разчленявам изреченията и се стремя да запаметя всичко чуто. В речника ми неизбежно ще липсват значения.
Липсващи значения, повтори наум Битърблу, пое си дъх и издиша продължително. Да…
— Ще се справиш чудесно, Теди! — увери го тя. — Само човек с истинско призвание да съставя речници би се косил в леглото за думите с „п“ три дни след като са го наръгали в корема.
— В това изречение използва само една дума с „п“ — констатира унесено Теди.
Вратата се отвори, Саф подаде глава и се намръщи на Теди.
— Изпя ли всичките ни тайни?
— В това изречение няма дума с „п“ — отрони сънено Теди.
— Излизам — изсумтя ядно Саф.
Теди се разсъни тутакси, опита се да се изправи и разкриви лице от болка.
— Не отивай да си търсиш белята, Саф!
— Кога се е налагало да я търся?
— Поне си превържи ръката — настоя приятелят му, сочейки марлите върху малката масичка до леглото му.
— Ръката? И нея ли ти нараниха? — Още преди да довърши изречението обаче, Битърблу забеляза как е присвил ръка пред гърдите. Стана и приближи до него. — Дай да видя — настоя.
— Махай се.
— Ще ти помогна да я превържеш.
— Мога и сам.
— С една ръка?
След миг Саф изсумтя недоволно, отиде до масата и дръпна стола с крак. Седна, нави левия си ръкав до лакътя и изгледа свъсено Битърблу, която се опитваше да не издава чувствата си при вида на раната му. Цялата ръка бе насинена и подута. Дългият, гладък прорез по цялото й протежение бе зашит умело с конци, чийто тъмночервен оттенък несъмнено се дължеше на кръвта на Саф.
Значи тази нощ гневът на Саф произтичаше от болката. А вероятно и от унижението? Дали го бяха притиснали и порязали нарочно? Разрезът изглеждаше дълъг и равномерен.
— Дълбок ли е? — попита Битърблу, докато го превързваше. — Някой почисти ли както трябва раната ти? Дадоха ли ти лекарства?
— Роук не е лечител на кралицата, Искрице, но умее да спасява пациенти с повърхностни рани — отвърна язвително Саф.
— Къде ще ходиш, Саф? — попита предпазливо Теди.
— На сребърните докове. Имам работа.
— Искрице, ще ми олекне, ако отидеш с него — помоли я Теди. — По-вероятно е да се държи прилично, ако знае, че трябва да се грижи за теб.
Битърблу бе на друго мнение. Докосвайки ръката на Саф, усещаше напрежението, изопнало тялото му. Тази нощ инстинктите му бяха подвластни на безразсъдство, подклаждано от ярост.
Затова тя тръгна с него — не за да има за кого да се грижи Саф, а за да има кой, макар и дребен и с неохота, да се погрижи за него.
Добре беше, че е силен бегач. Иначе щеше да изгуби дирите на Саф.
— Говорят, че днес лейди Катса пристигнала в града? — подхвърли й той. — Вярно ли е? А принц По още ли е в двореца?
— Защо се интересуваш? Да ги ограбиш ли си решил?