— Ще действаме, разбира се, възможно най-потайно, Битърблу — увери я Катса. — И до последен дъх ще отричаме, че си замесена. Лично ще убия всеки нарушител.
Бан сведе лице над рамото на Рафин и захихика. Рафин се усмихна и го попита с половин уста:
— Представяш ли си какво е да си способен не само да го кажеш, но и да си изпълниш обещанието?
Битърблу не се усмихна. Впечатли ги с красиви думи и чувства, но всъщност предложи града си за база, за да не си тръгнат. Искаше да са наблизо, макар и погълнати от своите дела — да ги вижда сутрин на тренировките със сабя, да вечерят заедно, да кръжат около нея, да изчезват и да се появяват, да спорят, да си отправят предизвикателства, да се държат като хора, които знаят кои са. Те разбираха света и как да го направляват. Задържеше ли ги наблизо, навярно някой ден щеше да се събуди и да открие, че и тя е станала силна като тях.
Още нещо я разтревожи тази нощ, преди да излезе от библиотеката. Връщайки се към тайния проход, Битърблу случайно видя книга — със странна форма, квадратна и плоска, тя стърчеше от рафта или пък фенерът хвърляше отблясъци по обложката й. Както и да е, книгата улови погледа й и тя веднага разбра, че я е виждала преди. Същата книга, със същата драскотина по златния филигран на гръбчето, стоеше на етажерката в синята й дневна по времето, когато дневната беше на майка й.
Битърблу свали книгата. Заглавието на корицата, изписано със златни букви върху кожата, гласеше: „Книга с истински неща“. Отвори на първата страница и видя семпъл, но красиво нарисуван нож. Под ножа някой бе написал думата „медицина“. Обърна листа и споменът я завладя като сън. Тутакси разбра какво ще види — рисунка на статуи върху пиедестали, а под тях думата „изкуство“. На другата — Крилатия мост и думата „архитектура“. После рисунка на чудновато, зелено, ноктесто, космато същество, подобно на мечка, и думата „чудовище“. Сетне човек — мъртвец? Очите му бяха отворени, разноцветни, ала нещо не беше наред с него — лицето му изглеждаше втвърдено и замръзнало, а отдолу пишеше „Даровит“. Накрая рисунка на красив мъж с превръзка на окото и думата „татко“.
Битърблу си спомни как художникът донесе илюстрованата книга на баща й. Спомни си как Лек седна до масата в дневната и сам написа думите, а после й подаде книгата и й помогна да я прочете.
Битърблу я натика обратно върху рафта, обзета от ненадейна ярост. Книгата, спомените не й помагаха. Не й трябваха още непонятни неща, които да разгадава.
Ала не искаше и да я остави тук, не. Наричаше се „Книга с истински неща“. Нали търсеше истината, а книгата, която не разбираше, сигурно бе ключ към истината за нещо?
Битърблу я взе отново. Върна се в спалнята си, остави я върху масичката до леглото и пъхна в нея списъка си с парченца от мозайката.
13.
Сутринта Битърблу извади списъка си от книгата и го прочете за кой ли път. Бе отговорила на някои въпроси, а други оставаха загадка.
_Думите на Теди. Кои са „приближените“ ми? Какво означава „рязане“ и „шиене“? В опасност ли съм? Чия жертва съм?_
_Думите на Данзол. Какво е ВИДЯЛ? Какво се опитваше да ми каже?_
_Описът на Дарби. Излъга ли ме, че водоливниците никога не са били там?_
_По-общи загадки. Кой нападна Теди?_
_Неща, които видях с очите си. Защо Източният град се разпада, ала е украсен? Защо Лек толкова старателно е декорирал замъка?_
_Какво е правел Лек? Изтезавал животни. Похищавал хора и те изчезвали. Режел. Опожарявал печатници. (Строял мостове. Преустроил двореца.) Всъщност как да управлявам кралството си, след като нямам представа какво се е случвало по времето на Лек? Как да науча от какво се нуждаят поданиците ми? Как да разбера повече? В стаите за истории?_
Спря до тук. Снощи срещата на приятелите й я бе довела в най-голямата стая за истории в кралството. Ами ако има още книги като „Книга с истински неща“, която бе намерила, и те й проговорят? Възможно ли е някои да докоснат паметта й и да запълнят дълбоките пропасти от безсмислие? Дали ще научи повече за Лек? Ако разбере какво е правил и защо, по-лесно ще си обясни постъпките на хората сега.
Добави още два въпроса в списъка си: _Защо навсякъде има толкова много липсващи части от мозайката? Ще намеря ли отговори в библиотеката?_
Катса я измъкна от леглото за тренировката със сабя и тя откри, че е довела не само Бан и Рафин, а и Гидън и По. Всички чакаха в дневната на Битърблу и похапваха от закуската й, докато се облича. Гидън, кален и в омачканите дрехи от снощи, явно бе скитосвал до зори. Строполи се на дивана и мигновено заспа.
Рафин и Бан дремеха, облегнати на стената и един на друг. Без да подозира, че го наблюдава един дребен, любопитен свидетел, Рафин целуна сънено Бан по ухото.