Успееше ли да намери време, Битърблу продължаваше да излиза нощем. В средата на септември Теди вече бе поукрепнал, седеше, дори се придвижваше с помощ от стая в стая. Един ден когато не печатаха нищо, Теди й показа как се работи с машината. Трудно се боравеше с миниатюрните шаблони на буквите.
— Бързо схващаш — похвали я Теди, докато се бореше с „и“, което не искаше да застане с главата надолу в матрицата.
— Не ме ласкай. Пръстите ми са непохватни като наденички.
— Вярно, но не се затрудняваш да подреждаш думите отзад напред. Тилда, Брен и Саф имат сръчни пръсти, но винаги разместват буквите и объркват огледалните. Ти не сгреши нито веднъж.
Битърблу сви рамене и ръцете й заработиха по-бързо с по-тежките букви — м-тата, о-тата и у-тата.
— Все едно използвам шифър. Част от мозъка ми се съсредоточава и превежда.
— Често използваш шифър, а, пекарке? — попита Саф, току-що влязъл през външната врата. Сепна я и тя изпусна едно „у“ на грешно място. — За тайните рецепти на дворцовата кухня?
Седмица по-късно една сутрин Битърблу изкачи стълбите до кулата, влезе и видя стража Холт, кацнал върху перваза на отворен прозорец. С гръб към стаята той се надвесваше надолу, уловил се небрежно за рамката.
— Холт! — извика тя в първия безразсъден момент, решила, че някой е паднал през прозореца и Холт гледа тялото. — Какво стана?
— О, нищо, кралице — отговори й спокойно той.
— Нищо ли? — изкрещя Битърблу. — Сигурен ли си? Къде са всички?
— Тиел е някъде долу — заизрежда той, все така надвесен рисковано през прозореца, с ясен и отчетлив глас, та да го чуе. — Дарби е пиян. Ранмуд е на среща в града, а Руд уточнява графика на съдиите от Дворцовия съд.
— Но… — сърцето на Битърблу бумтеше като чук и се опитваше да изскочи от гърдите й. Прииска й се да сграбчи стража и да го дръпне в стаята, но се страхуваше да не го хване неправилно и да го блъсне в бездната. — Холт! Слизай от там! Какво те прихваща?
— Питах се какво ще се случи, кралице — обясни той, надничайки надолу.
— Връщай се веднага в стаята — нареди му тя.
Холт сви рамене и скочи на пода точно когато Тиел влезе в кабинета.
— Какво има? — попита той, поглеждайки ту Битърблу, ту Холт. — Какво става тук?
— Питал си се какво ще се случи ли? — възмути се Битърблу, пренебрегвайки въпроса на Тиел.
— Не ви ли е чудно, кралице, какво ще се случи, ако скочите от висок прозорец? — поинтересува се Холт.
— Не! — извика Битърблу. — Не се чудя какво ще се случи! Знам какво! Ще се разбия на пух и прах. Ти — също. Дарбата ти е сила, Холт, нищо друго!
— Не смятах да скачам, кралице. — Нехайният му тон започваше да я вбесява. — Исках само да видя какво би се случило.
— Холт — процеди през зъби Битърблу, — забранявам ти, абсолютно ти забранявам да се качваш по первазите на прозорците и да гледаш надолу, питайки се какво ще се случи. Разбираш ли?
— Наистина! Опомни се, човече! — Тиел сграбчи Холт за яката и го повлече към вратата. Изглеждаха почти комично, понеже стражът бе по-едър от него, двайсет години по-млад и неизмеримо по-силен. Той обаче просто сви рамене и не оказа съпротива. — Спри да плашиш кралицата!
Съветникът отвори вратата и избута Холт навън. Затръшна я и се обърна към Битърблу.
— Добре ли сте, кралице?
— Не разбирам никого — призна отчаяно тя. — И нищо. Тиел, как да съм кралица на откачалки?
— Наистина необичайна приумица, кралице — съгласи се Тиел, взе куп харти от писалището си, изпусна ги на пода, вдигна ги отново и й ги подаде с мрачно лице и треперещи ръце.
— Тиел? Ранен ли си? — попита Битърблу, забелязала изпод ръкава му да се подава превръзка.
— Дреболия, кралице. Порязах се.
— Прегледа ли те лечител?
— Не е необходимо, кралице. Сам се оправих.
— Искам Мадлен да провери дали раната не се нуждае от шевове.
— Не се нуждае от нищо.
— Лечителят ще прецени, Тиел.
Тиел изопна рамене и се изправи в цял ръст.
— Заши я лечител, кралице — заяви той.
— Нима? А защо ми каза, че сам си се справил?
— Справих се, като отидох при лечител.
— Не ти вярвам. Покажи ми шевовете.
— Кралице…
— Руд! Помогни на Тиел да развърже бинта, за да видя шевовете — нареди тя на белокосия съветник, влязъл стаята, запъхтян от изкачените стъпала.
С доста учудено изражение Руд се подчини на нареждането. След миг тримата се втренчиха в дългия, диагонален прорез върху вътрешната страна на китката на Тиел и основата на дланта му. Изглеждаше умело зашит.
— Как го направи? — попита Руд, очевидно потресен.