Тя се усмихна неволно:
— Признавам, че не мечтая за такова бъдеще. От друга страна, така или иначе не получавам по-романтични предложения. Попитай ме пак след пет години. Възможно е тогава да имам нужда от нещо сложно и странно, което изглежда добре пред външния свят.
Рафин се изкиска и изпъна ръка, сви я и пак я изпъна.
— Ами ако намушкам Бан, без да искам? — промърмори, свъсил вежди.
— Просто си отваряй очите и гледай в кого се целиш — посъветва го ведро Битърблу.
Тичайки през източния град тази нощ, тя не бе сигурна към какво е устремена. Заради търсачите на истина и убийците на търсачи на истина беше нащрек, не се доверяваше на случайните минувачи и пресмяташе наум колко бързо ще извади остриетата, закопчани на китките й. Под улична лампа мина жена с качулка и светлината озари златния прашец по устните й. Битърблу спря стъписана и затаи дъх. Златен прашец по устните и около очите.
Да, наближаваше краят на септември, нищо чудно днес да е есенното равноденствие. Да, вероятно някои хора в града празнуваха тайно традиционните ритуали. Същите, които погребваха мъртъвците си и крадяха истини.
За миг Битърблу се поколеба. През този миг аха да се върне обратно. Не беше мисъл, не стигна толкова надълбоко — само кожата й и върховете на пръстите й, опрени до устните, усетиха колебанието.
Тя се втурна напред.
Почука и Тилда и отвори. Дръпна я в стаята — почти неузнаваема, пълна с хора и шумотевица. Тилда се наведе и целуна Битърблу по устните. Усмихваше се. В косите си носеше украшение, наподобяващо шапчица с поклащащи се висулки от стъклени мъниста.
— Ела да целунеш Теди — подкани я тя.
Или поне на Битърблу й се стори, че казва това, понеже двама младежи вдясно от нея пееха гръмогласно, уловени за ръка. Единият я видя, наведе се, придърпвайки другия, и я млясна по устните. Половината му лице бе боядисано със сребрист прашец и му придаваше ослепителен вид — и двамата бяха привлекателни — и Битърблу започна да осъзнава, че нощта ще е опасна.
Тилда я поведе през вратата към стаята на Теди и Саф, където лампите осветяваха накитите, блестящите лица на гостите и златистите питиета в чашите им. Помещението бе твърде тясно за толкова хора. Брен се появи изневиделица, повдигна брадичката на Битърблу и я целуна. По скулите и по врата й бяха изрисувани цветя.
Най-сетне Битърблу стигна до леглото на Теди в ъгъла. Седна на стола до него, задъхана и облекчена да го види небоядисан и в обичайните му дрехи.
— Май се налага да те целуна — каза тя.
— О, да! — усмихна се ведро той, дръпна я за ръката и я поздрави с мека и сладка целувка. — Не е ли чудесно! — възкликна и я млясна за последно по носа.
— Не е за изпускане — кимна Битърблу и усети, че й се вие свят.
— Обичам празненствата — призна той.
— Теди, редно ли е да пиеш в това състояние? — попита Битърблу, забелязала в ръката му чаша, пълна с кехлибарена течност.
— Не, вероятно. Пиян съм — ухили се доволно той, пресуши чашата и я подаде на госта до него да я напълни отново.
Гостът му даде и пълна чаша, и целувка. Някой улови Битърблу за ръката и я дръпна да стане. Тя се обърна и целуна Саф.
Целувката не беше като другите, съвсем не.
— Искрице — прошепна той, докосвайки с устни мястото под ухото й.
Близна я по врата и й смъкна качулката, повдигайки лицето й за още една целувка. Той приемаше охотно целувките. Хрумна й обаче, че в крайна сметка ще спре да я целува, и ръцете й го сграбчиха за ризата, закотвяйки го до нея. Ухапа го.
— Искрице — той се усмихна, разкиска се, ала не се отдръпна. Миглите и кожата около очите му бяха оцветени в златисто, превръщайки лицето му в стъписваща и вълнуваща маска.
Груби ръце ги разделиха.
— Ехо! — възкликна мъж, когото Битърблу виждаше за пръв път — светлокос, с подло изражение и явно нетрезвен. Насочи показалец към лицето на Саф. — Май не разбираш естеството на празника, Сапфайър.
— Ти не разбираш естеството на връзката ни, Андер — разяри се неочаквано Саф и заби юмрук в лицето на другия мъж толкова светкавично, че Битърблу зяпна.
След миг хората сграбчиха двамината, разделиха ги и ги изведоха от стаята. Битърблу остана сама — зашеметена и разочарована.
— Лъки — повика я глас.
Теди й протягаше ръка от леглото — все едно да я издърпа с въже до брега. Битърблу пристъпи вцепенено до него, улови дланта му и седна. Опита се да проумее случилото се, не успя и попита: