Сутринта и Тиел, и Ранмуд се стъписаха от разраненото й чело. Тиел се държеше, сякаш главата й се крепи на конец върху врата, докато тя не го скастри да се вземе в ръце. Ранмуд, седнал както обикновено върху перваза на прозореца, току прокарваше пръсти през косата си, а пръстените и очите му блещукаха. Следеше я зорко. Битърблу остана с чувството, че не повярва на обяснението й как се е наранила на тренировката с Катса.
Когато Дарби влетя в кабинета й — трезвен, с проницателен поглед и разтревожен от ужасната драскотина на кралицата — Битърблу реши, че е крайно време да си вземе почивка.
— Библиотеката — съобщи тя в отговор на въпросително повдигнатите вежди на Ранмуд. — Не настръхвай, няма да се бавя.
Заслиза по витото стълбище, облегна се на стената да отдъхне и си промени решението. Напоследък не се явяваше често в Дворцовия съд. Все се оказваше, че няма нищо интересно там. Днес обаче й се прииска да поседи известно време до съдиите си, дори да се наложи да стиска зъби и да изслушва отегчителен спор за поземлени граници. Наблюдавайки лицата и жестовете им, щеше да се опита да прецени дали е възможно някой от осемте влиятелни мъже да смълчава търсачите на истината в града.
Търсачите на истината. Докоснеше ли ги с мислите си днес, в сърцето й избухваше ослепителен пламък от тъга и срам.
Влезе в Дворцовия съд. Делото вече бе започнало. Цялата зала се изправи на крака.
— Обясни ми — нареди тя на чиновника, докато прекосяваше подиума, за да седне на атола си.
— Обвинен в убийство първа степен, кралице — докладва стегнато чиновникът. — Монсийско име Бърч, лиенидско — Сапфайър. Сапфайър Бърч.
Устата на Битърблу зяпна, а очите се стрелнаха към обвиняемия, преди мозъкът й да осъзнае чутото. Замръзнала, Битърблу се втренчи в насиненото, окървавено и абсолютно поразено лице на Сапфайър.
20.
Дъхът на Битърблу секна и за миг тя видя звезди.
Обърна се с гръб към съдиите, залата и галерията и се олюля зашеметено към масата зад подиума, където стояха чиновниците, та възможно най-малко хора да забележат изумлението й. Хвана се за масата да не падне, взе писалка, натопи я в мастило и започна да драска. Преструваше се, че си води бързо бележки, записва нещо жизненоважно, което току-що си е спомнила. Никога не бе стискала толкова силно писалка.
Когато белите й дробове склониха да поемат отново въздух, тя прошепна:
— Кой го е ударил?
— Ако седнете, кралице, ще зададем въпроса на обвиняемия — чу гласа на лорд Пайпър.
Битърблу се обърна внимателно с лице към изправената на крака зала.
— Отговори ми веднага — заповяда тя.
— Хмм… — Пайпър я изгледа учудено. — Обвиняемият да уведоми кралицата!
Кратка тишина. Тя не искаше да поглежда отново към Саф, ала бе невъзможно. Устата му приличаше на кървава яма, подутите клепачи почти скриваха едното му око. Палтото му — познато й до болка — бе разкъсано на рамото и лекьосано със засъхнала кръв.
— Монсийските стражи ме раниха — каза той и след миг додаде: — … Кралице. После повтори втрещен: — Кралице… кралице…
— Достатъчно — прекъсна го сурово Пайпър.
— Кралице — Саф се стовари рязко върху стола, разкикоти се истерично и добави: — Как можахте…
— Не те е ударила кралицата — скастри го Пайпър, — а и да те е ударила, не е твоя работа да я разпитваш. Стани, човече. Покажи уважение!
— Не, всички да седнат — нареди Битърблу.
Последва протяжен миг тишина. После стотици хора насядаха припряно. Тя забеляза в залата Брен, златокоса, с изопнато лице, седнала четири-пет реда зад брат си. Улови погледа й. Брен й отвърна с изражение, все едно се кани да я заплюе в лицето. Битърблу внезапно си представи как Теди лежи в стаята си. Колко ли ще се разочарова, когато разбере истината?
Вкопчила се в собствените си пръсти, Битърблу пристъпи към стола си и също седна. После скочи сепнато и пак седна — този път не върху сабята си. _По? Чуваш ли ме? Ела! Ела бързо!_
Без да затваря ума си за По, ала насочила вниманието си към многобройната стража около Саф, тя попита:
— Кой от вас, войници, ще обясни защо сте наранили този мъж?
Един от войниците стана и отправи към нея видимо насинените си очи.
— Кралице, аз съм капитанът на отряда — представи се той. — Затворникът оказа съпротива. Толкова яростна, че изпрати един от другарите ни в лечебницата със счупена ръка. Иначе нямаше да го докоснем.
— Каква подлост! — възкликна изумено Саф.
— Спри! — изкрещя Битърблу, изправи се и размаха показалец на стража, вдигнал юмрук да удари отново Саф. — Каквото и да говори — каза тя на войника, макар да разбираше отлично кого има предвид обвиняемият, — отсега нататък ще използвате сила срещу затворници само за самозащита.