— Остави я — просъска му.
— Мм? — промърмори той, свали короната и я върна върху кадифената й възглавничка. — Все пак не сме равни, а?
— Не ми пука за глупавата корона — смути се тя. — Последният мъж обаче, когото съм виждала да я носи, е баща ми. С нея ми напомняш за Лек.
— Каква ирония! Аз пък си мислех колко много ми приличаш на него.
Няма значение, че същите мисли понякога измъчваха и нея. Заболя я повече, когато ги чу от Саф.
— И ти ме лъга, колкото аз — теб — прошепна тя.
— Нито веднъж не съм те излъгал — процеди през зъби той с груб глас и пристъпи към нея, принуждавайки я да се отдръпне уплашено назад. — Налагаше се да не споделям всичко. Но не съм те лъгал!
— Знаеше, че не се представям с истинското си име. Това не беше тайна!
— Ти си кралицата! — изкрещя Саф и пристъпи още една крачка напред. — Проклетата кралица! Заблуждаваше ме! И не само с информация!
На прага се появи По. Облакъти се нехайно на ръба на вратата. Повдигна вежди и зачака.
— Простете ми, принце — изрече нещастно Саф и изуми Битърблу, като сведе очи и глава пред По и безропотно отстъпи назад.
— Кралицата ми е братовчедка — уведоми го спокойно По.
— Разбирам, принце — отвърна смирено Саф.
_Аз обаче не разбирам и ми иде да го сритам_, заговори мълком Битърблу на По. _Искам да се ядоса. Ядоса ли се, ще стигнем до истината._
С безучастно изражение По се обърна кръгом и напусна стаята.
— Той няма представа, нали? — попита Саф. — Няма представа каква змия си?
Битърблу си пое дъх и отрони:
— Не съм те заблуждавала.
— Конски фъшкии! Разказала си на принц По всичко за мен, описала си му всяка минута, когато сме били заедно. Как да ти повярвам, че не си информирала лакеите си? Мислиш ме за наивник, който няма да се досети как ме арестуваха за неизвършено убийство и кой плаща на свидетеля да излъже? Или кой стои зад нападенията срещу мен и Теди?
— Какво? — извика тя. — Саф! Не! Как е възможно да ме подозираш, след като с По току-що те спасихме? Не мислиш разумно!
— И това бе най-забавната част! Наслади ли й се? Приятно ли ти е да се принизяваш до простолюдието и после да разказваш на другите? Не е за вярване колко тревоги прахосах нахалост! — Сниши глас и отново пристъпи към нея. — Страхувах се да не те нараня. Мислех те за самата невинност!
Макар да съзнаваше колко невъздържан и неблагоразумен е жестът, тя улови ръката му.
— Саф, кълна се, че не съм злодей. И аз съм объркана като теб. На твоя страна съм! Опитвам се да открия истината! И никому не съм разказвала всичко за теб… Само на По — добави отчаяно. — И дори той не знае личните подробности. Почти никой не знае дори, че излизам нощем.
— Пак лъжеш — той се отдръпна, за да се освободи от ръката й.
Тя не го пусна.
— Недей, моля те.
— Пусни ме или ще те ударя и ще се посрамя пред принца — процеди през зъби Саф.
— Искам да ме удариш. — Не беше вярно, но поне щеше да е справедливо, понеже тъкмо нейните стражи го бяха наранили.
— Разбира се, защото тогава ще се върна пак в затвора.
Той се отдръпна отново назад и тя се отказа. Обърна се с гръб към него и скръсти безнадеждно ръце.
— Наистина лъжех, Саф — подхвана накрая с тих, ясен глас, — но никога с намерение да нараня теб, приятелите ти или другите търсачи на истината. Не съм искала никой да пострада, кълна се. Излизах да видя как изглежда градът ми нощем, защото съветниците ми ме държат в неведение в кулата. Просто исках да знам! Не съм си поставяла за цел да те срещна, да те харесам и да се сприятеля с теб. После обаче нямаше начин да кажа истината.
Тя не го виждаше, но той явно се смееше.
— Невероятна си!
— Защо? Обясни ми какво имаш предвид.
— Заблуждаваш се как когато бяхме заедно и не знаех, че си кралицата, сме били приятели. Равни. Знанието обаче е власт. Ти си знаела коя си, а аз — не. Никога не сме били равни, а колкото до приятелството… — той замълча. — Майка ти е мъртва — довърши с различен глас, горчив и неумолим. — Лъгала си ме за всичко.
— Разказах ти неща, които за мен са по-ценни от истината — прошепна тя.
Между тях се просна празна тишина. Безбрежност. Продължи дълго, дълго.
— Да предположим, че казваш истината — рече най-сетне той — и наистина не стоиш зад нападенията.
— Казвам истината — промълви тя. — Кълна се, Саф. Само не разкрих коя съм.
Ново, по-кратко затишие. Той проговори отново с тъга и смирение, които тя не знаеше как да свърже с познатия Саф.